Определение № 964 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 546/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 2277/07.02.2024 г. от [община] за изменение на постановеното по делото по реда на чл.288 ГПК определение № 215/01.02.2024 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че направените от него разноски за защита по делото са в размер на 8 286,24 лв., а не присъдените с определението в размер на 2 064лв. Иска да бъде присъдена разликата. Ответникът Министерство на околната страна и водите ,гр.София изразява становище за неоснователност на молбата, като прави възражение за прекомерност на поисканото от молителя възнаграждение. ВКС констатира следното: Производството по т.д. № 546/2023 г. на ВКС, I т.о. е приключило с постановяването на определение № 215/01.02.2024 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 786/09.12.2022г. по т.д. № 571/2022 г. на Софийски апелативен съд, като касаторът Министерство на околната среда и водите е осъден да заплати на [община] сумата от 2064 лв., представляваща сторените от последната разноски за касационна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Видно от представените доказателства процесуалният представител на общината е бил упълномощен с пълномощно от 26.06.2019 г. / л.8 от делото на СГС/, на гърба на което е обективиран договор за правна защита и съдействие от 25.06.2019 г. с уговорено възнаграждение в размер на 2 575 лв., дължимо след издаване на фактура. Не е посочено дали този размер е общо за всички инстанции или за всяка една от тях. Дори и да се приеме, че е за всяка инстанция, това е максимумът, който може да бъде присъден като разноски за направилата ги страна. Представянето на платежно нареждане с наредител [община] и получател процесуалния представител по делото, без посочване в нареждането на ясно основание за плащането, което да може да се свърже с касационното дело, не е достатъчно за обосноване на краен извод за договаряне и извършване на претендираните разноски в размер на 8 286,24лв. Предвид изхода от спора пред касационната инстанция приложение намира и правилото на чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като съобрази и липсата на молба по чл.248 ГПК от страна на касатора за намаляване на размера на присъденото в полза на ответната по касацията община, то ВКС прави извод, че не следва да бъде изменян определеният с акта по чл.288 ГПК размер на дължимите разноски от 2 064 лв. По изложените съображения молбата за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС