Определение № 11226 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „К И К“ ООД гр. Монтана, срещу определение № 16213/06.09.2024г., постановено по адм. дело № 7684/2024г. на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за произнасяне по заявление № 26-К-1064/17.05.2024г. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Сочи, че пред административния съд е оспорен мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за възстановяване на внесена държавна такса по ЗХ, като наличието на издаден АПВ с който е отказано прихващане/възстановяване на внесената държавна такса, не отменя този отказ, тъй като е налице некомпетентност на органа издал АПВ. Сочи се, че е налице мълчалив отказ, тъй като органа който е компетентен да се произнесе по искането не се е произнесъл в законоустановения срок. По подробно изложени в жалбата доводи се моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – Изпълнителния директор на НАП, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото и съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „К И К“ ООД гр. Монтана срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП за издаване на акт за прихващане и/или възстановяване на сума в размер на 95 000лв., представляваща платена държавна такса по § 22 от ПЗР на ЗХ вр. чл. 30, ал. 6 от ЗХ. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че е подадено заявление № 26-К-1064/17.05.2024г. до изпълнителния директор на НАП за извършване на прихващане и/или възстановяване на недължимо внесена държавна такса по ЗХ. С резолюция от 27.05.2024г. е наредено извършване на проверка на постъпилото искане. На 14.06.2024г. е издаден АПВ № П-04001224098116-004-001/14.06.2024г., с който е отказано да се извърши прихващане/възстановяване на търсената сума. Подадена е жалба от 01.07.2024г. от дружеството до директора на дирекция „ОДОП“ Велико Търново и по нея е образувано административно производство по обжалване на АПВ-то. За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството АССГ е приел, че липсва мълчалив отказ, а е налице изричен такъв съдържащ се в издадения и оспорен АПВ от 14.06.2024г. и то към датата на подаване на жалбата пред АССГ – 01.07.2024г. Прието е на основание чл. 159, т. 1 от АПК, че оспорването е недопустимо. Определението е правилно. Видно от представените по делото писмени доказателства и от твърденията на жалбоподателя в първоинстанционното производство, търговеца е поискал от Изпълнителния директор на НАП прихващане и/или възстановяване на сума в размер на 95 000лв., представляваща недължимо внесена държавна такса по § 22 от ПЗР на ЗХ вр. чл. 30, ал. 6 от ЗХ. В тази връзка правилно АССГ е посочил, че възстановяването и/или прихващането на недължимо платени суми се извършва от орган по приходите от съответната ТД на НАП предвид нормата на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК. В нормата на чл. 131, ал. 1 от ДОПК е посочено, че непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване т.е. в предвидения в чл. 129, ал. 3 от ДОПК 30-дневен срок, се счита за мълчалив отказ. В конкретния случай липсва мълчалив отказ по подаденото искане от дружеството с дата 17.05.2024г., тъй като е издаден АПВ от 14.06.2024г. с който органа по приходите е отказал изрично да възстанови търсената сума. При тези факти, правилно АССГ е счел жалбата за недопустима, тъй като липсва мълчалив отказ а е налице изричен такъв, и дружеството по този начин е упражнило своите права. Установяването на изричен отказ, непопадащ в хипотезата на чл. 131, ал. 4 от ДОПК изключва оспорването на мълчалив такъв и последното се явява недопустимо. Наведените в частната жалба доводи, че АПВ е издаден от некомпетентен орган, с оглед нормите залегнали в ЗХ, следва да се оправят в производството по оспорване на АПВ, а не в настоящото. Въз основа на гореизложеното, обжалваното определение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,