Определение № 375 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 634/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С. И. М., като представител на поставеният под пълно запрещение И. М. И. е подала частна касационна жалба срещу определение № 77 от 5.06. 2009 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Върховния касационен съд ,Четвърто гражданско отделение, с което е върната молбата й от 13.04.2006 г. подадена на основание чл.231, ал.1, б. “е” ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 29.08.2003 г. по гр.д.- № 222 от 2001 г. на Б. районен съд. Не сочи основания за порочност на определението, а обяснява причините поради които не е уточнила в срок своя и на ответниците адреси за призоваване. Ответниците не са взели становище. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, чието обжалване пред друг тричленен състав на касационната инстанция е изрично законово предвидено с разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Настоящият състав намира че жалбата е неоснователна. Постановено е определение за връщане на молбата за отмяна след като в законният срок не е отстранена съществена нередовност, а именно посочване на ясни и точни адреси на страните, включително молителката за призоваването им при разглеждането на делото в открито заседание. Тази нередовност категорично препятства произнасянето по въведеното основание за извън инстанционно отменяне на влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,