Определение № 124 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2012 г.

Производството е по чл.248, ал.3 ГПК. Обжалвано е било решение от 13.06.2012г. по гр.д.№1402/2012г., с което ОС Варна е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. С определение от 06.03.2012г. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. не е допуснал касационно обжалване на решение от 13.06.2012г. по гр.д.№1402/2012г. на ОС Варна, по жалба на [фирма]. Ответницата по жалба С. С. К., чрез процесуалния си представител, с молба от 21.03.2013г. е поискала да се измени определението и да й бъдат присъдени поисканите своевременно разноски в размер на 250 лева. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за присъждане на разноски е основателна. При постановяване на определението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото направено с молба от 25.02.2012г. от ответницата по жалба С. С., която е представила списък на същите в размер на 250 лева с оглед разпоредбата на чл.80 ГПК. Искането за изменение на решение в частта за разноските съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК може да бъде направено в месечен срок от постановяване на определението, който с случая е спазен. На основание чл.78, ал.3 ГПК разноските се дължат на ответница – молителка, тъй като са претендирани своевременно, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да й ги заплати в поискания размер. Предвид изложените съображения, съдът