Определение № 996 от 09.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1584/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. П. Н. Л. чрез адв. Е. М. обжалва определение № 525 от 04.07.2023 г. по т.д. 2502/22 г., по описа на ВКС, I ТО, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен иск с правно основание чл. 47, ал.2 от ЗМТА, за прогласяване нищожност на решение № 1235/08.12.2011 г. по арб.д. 1235/11 г. на арбитър Б. Г.. Оспорва констатациите на съда относно наличието на редовното му уведомяване за решението на арбитражния съд на товарителница и обратна разписка. Изрично бил посочил, че не е уведомяван за това решение. Счита, че определението е незаконосъобразно поради това, че мотивите на съда са противоречиви. От една страна, съдът бил приел, че представените в оригинал процесни товарителници и обратна разписка били връчени лично на П. Л., от друга, обратното, че е осъществено връчване на лице от домакинството. Не било вярно изложеното в мотивите, че когато съобщението не можело да бъде връчено лично на адресата, то се връчвало на друго лице, което било съгласно да го приеме. Това друго лице можело да бъде всеки от пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или работник, служител, или съответно работодател на адресата, като лицето, чрез което ставало връчването се подписвал в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Позовава се на трайната практика на ВКС, относно приложението на чл. 46, ал. 2 от ГПК, която посочва чрез кои „Други лица“ може да се извърши валидно връчване. Според частния жалбоподател решаващият състав самоволно бил изложил изводи, различни от отразените в документите по връчването им, не било допустимо да е записано лично връчване на П. Л. чрез полагане на подпис, а съдът да приеме, че връчени на лице от домакинството. Посоченото нарушение на първостепенния съд било довело до неправилно приемане, че Л. бил уведомен на 20.12.2011 г. за арбитражното решение от арбитър Б. Г. по арб.д. 1235/11 г., а на 15.11.2018 г бил получил уведомлението за цесия на вземането от „Профи кредит България“ ЕООД, към цесионера „Кредит инкасо инвестмънт бг“ ЕАД, а в този извод, водел до неправилно приемане, че предявеният иск бил недопустим като предявен след изтичане на преклузивните срокове по чл. 48 ЗМТА. Моли да се отмени определението и да се върне делото за продължаване на производството по иск на П. Л.. Ответникът „Профи кредит България“ ЕООД оспорва частната жалба. Излага съображения, че определението на другия състав на ВКС следва да се потвърди. Подробно анализира връчването на съобщение за арбитражното решение, като счита, че са спазени изискванията на закона. Позовава се на недопустимост на иска и поради промените в ГПК, ЗМТА и ЗЗП, които били забранявали уговарянето на арбитражно споразумение с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, въведени с изменнеията на посочените закони, обнародвани в ДВ на 24.01.2017 г. Съответно към датата на постановяване на атакуваното арбитражно решение 2011 г, не била налице изменена нормативна уредба. Развива подробни съображения. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: За да постанови определението, с което е оставена без разглеждане исковата молба на П. Н. Л., на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 1235/08.12.2011 г. по арб.д. 1235/11 г. на арбитър Б. Г., съставът на Върховния касационен съд е приел, че при предявен иск с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, на основание чл. 48, ал. 1 ЗМТА, искът за отмяна на арбитражно решение следва да бъде предявен в тримесечен срок от получаване на решението. Проверката относно допустимостта на молбата се извършва от съда, сезиран със спора. Съставът на ВКС е обсъдил данните за връчване на покана за доброволно изпълнение по изп.д. 20208240401226, съобразно удостоверяването от частен съдия-изпълнител, че е връчена на 25.01.2013 г. на П. Л.. В писмо вх. № 11225/12.12.2022 г., ЧСИ бил изложил в отговор на указанията на ВКС, че няма редовно връчени книжа до длъжника П. Л., в т.ч. и покана за доброволно изпълнение, имало данни за изпратена покана на 09.01.2013 г, без данни за връчването й. Прието е удостоверяването от арбитър Б. Г., че арбитражното дело е унищожено. Въззивният съд е изградил изводите си с оглед доказателствата, представени по изисканото и приобщено т.д. 3059/12 г., СГС, ТК, образувано на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК, в което се намират данни за арбитражното производство, арбитражното решение и връчване на арбитражното решение на длъжниците, както и представените от ответника „Профи кредит България“ ЕООД, към писмения отговор на исковата молба, по която е образувано производството пред ВКС, доказателства – товарителница и обратна разписка за връчено от арбитъра решение по арб.дело чрез куриер, находящи се и по посоченото търговско дело, в оригинал. Съставът на ВКС е приел, че арбитражното решение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена от ВКС, на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, е изпратено до П. Л. на адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 и на същия адрес било получено от намиращото се на него лице Д. П.. На този адрес, П. Л. бил получил лично и на 15.11.2018 г. уведомление за цесия на вземането от „П. Кредит България“ ЕООД към цесионера „Кредит инкасо инвестмънт бг“ ЕАД. Обобщен е извод, че на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, на 20.12.2011 г. ищецът П. Л. бил уведомен за постановеното арбитражно решение № 1235/08.12.2011 г. по арб.д. 1235/11 г. на арбитър Б. Г.. Исковата молба, по предявен иск с правно основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, е подадена на 29.07.2021 г. и се явява просрочена. Изводът е направен като е взет предвид правната квалификация на предявения от П. Л. иск – за прогласяване нищожност на арбитражно решение, на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, както и нормата на чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, съгласно, която искът се предявява в тримесечен срок и поради това е недопустим. Настоящият съдебен състав констатира, че изводите на състава на ВКС, основани на събраните писмени доказателства относно осъществено връчване на решението на арбитражния съд, са обосновани. Видно от т.д. 3059/12 г., СГС, ТК, същото е образувано въз основа на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, на основание чл 404, т. 1 от ГПК. Към молбата е приложена разписка за връчване на решението по арб.д. 1235/11 г. Видно от същата, че на 20.12.2011 г. е връчено съобщение на П. Л.. Връчването е осъществено на лице от адреса, Л. Д.. Изводът на ВКС, че лицето може да получи съобщение е законосъобразен. Връчването е на посочения адрес на адресата П. Л.. Осъществено е връчване на друго лице, на адреса, което се е съгласило да предаде съобщение с препис от решението на арбитражния съд. С оглед разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, връчването е надлежно. Съобщението се изпраща до адресат, в случая П. Л.. Връчването може да се реализира на лице от адреса, което изразява съгласие да приеме връчваното съобщение. Липсва нарушение на посочените норми на чл. 46, ал.1 и ал. 2 от ЗМТА. Доводите на частния жалбоподател относно осъществено „вписване на лично връчване и приемане, че са връчени на друго лице, са неоснователни“. Съобщение е изпратено лично до адресата и е връчено чрез друго лице, чиито имена са посочени на посочения адрес. Обосновани са изводите на съда и съответни на закона, че връчването на адресата е чрез друго лице, на основание чл. 46, ал. 1 и 2 от ГПК. Осъщественото връчване е на 20.12.2011 г. Връчването е на адрес, който е посочен от ищеца, на който е бил уведомяван за други действия. Исковата молба е подадена на 29.07.2021 г., много след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 от ЗМТА срок от три месеца. Срокът е изтекъл на 20.03.2011 г. и с подаване на исковата молба на 29.07.2021 г., не е спазен. Правото на иск е преклудирано и е недопустимо образуването на исково производство, съответно разглеждане на иска. Изводите на състава на Върховния касационен съд, са обосновани и постановени при спазване на процесуалните изисквания на закона. По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р България