Определение № 272 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1785/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма] против определение № 56/27.02.2017 г., постановено от състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 659/2017 г. С него е върната касационната жалба на страната против въззивно определение на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 425/2016 г. Частната е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна: Атакуваният съдебен акт е валиден, допустим, а също така и правилен. Варненският апелативен съд е потвърдил определение на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на [фирма], [населено място] за неподсъдност на делото по чл. 119, ал. 3 ГПК. Акционерното дружество подало частна жалба против въззивното определение, образувана в ч.гр.д. № № 659/2017 г. по описа на III г.о. на ВКС. Сезираният съд е намерил, че същата е недопустима – подадена срещу акт, изключен от касационен контрол и я оставил без разглеждане, а образуваното производство – прекратил. Определението е правилно. Както изрично е изяснено в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 9, б. „в“, абз. 2, определението, с което не се уважава възражение за неподсъдност, подлежи само на въззивно обжалване, не и на касационно; не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Указанието на въззивния съд, че определението му подлежи на обжалване, както и впоследствие администрирането на частната касационна жалба, не променя горния извод, нито обвързва касационната инстанция в преценката му за допустимостта на касационното производство. В заключение, частната жалба е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение