Определение № 2586 от 18.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1841/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратура на Република България против определение № 865/17.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 1631/2025 г. от 14-ти състав на САС. Ответникът по частната жалба не е представил писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искане за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК, касаещо определеното от съда адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА. Съдът е приел, че в полза на адв.М. е дължим адв.хонорар, по реда на чл.38 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство пред двете инстанции, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.02.2024г. За явяване пред въззивна инстанция и изготвяне на жалба се дължат общо 3070 лв./без ДДС, поради липсата на регистрация по ЗДДС/ от които 2650 лв. за уважената част от иска за неимуществени вреди и сумата от 420 лв. за иска за имуществени вреди. Същата сума е дължима и за представителството пред първа инстанция с оглед уважената част от исковете. В частната жалба се твърди, че дължимото възнаграждение следва да се определи въз основа на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Правилно съдът с обжалваното определение е приел, че в хода на гражданското производство упълномощеният адв.М. е осъществявал процесуалното представителство на ищеца и е защитавал неговите права и интереси, като е изследвал доказателствения материал и съдебните актове на наказателните производства вкл. на въззивния и касационен наказателен съд е изготвил исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. Правилен е изводът на съда, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност, проведените открити съдебни заседания, извършените процесуални действия, както и уважената част от иска, определеното възнаграждение за адвокат не е прекомерно. Присъденото възнаграждение е справедливо и отчита свършената от процесуалния представител работа, предвид и уважения размер на иска и извършените процесуални действия по делото. Съдът е съобразил практиката на Съда на ЕС, съгласно която във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба№1 от 09.07.2012г. при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, както и да не се допуска прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие, като доводите на жалбоподателя в насока на приложимост на цитираната наредба не водят до неправилност на постановеното определение. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, състав на ВКС