Определение № 4978 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4696/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на К. С. Л., Р. С. Л. и С. С. Л. против определение № 9030 от 15.03.2025 г., постановено по адм. дело № 715/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и молят за отмяната му. Ответниците не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град оставя без разглеждане жалбата на К. С. Л., Р. С. Л. и С. С. Л. против разрешение за ползване № СТ-12-248/06.06.2005 г. на зам. началника на ДНСК и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че строежът, предмет на оспореното разрешение за ползване - "Склад за горими материали и обслужваща сграда", е изграден в УПИ IV-671, собственост на „Дана Биси“ ООД, който е и адресат на акта, а жалбоподателите твърдят, че са собственици на УПИ VII-743. Констатира, че жалбоподателите нямат качество на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ и прави извод, че същите не са легитимирани да оспорват разрешението за ползване. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателите не притежават правен интерес от оспорване на издаденото разрешение за ползване на строеж. Последният се намира в УПИ IV-671, кв. 4 в [жк]. Възложител на строежа е „Дана Биси“ ООД, на кого е издадено и оспореното разрешение за ползване. Жалбоподателите твърдят, че са собственици на УПИ VII-743, кв. 4 в [жк], за което по делото не са приложени доказателства, но дори и същите да са собственици на съседния УПИ, то те не са възложители на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 вр. чл. 177, ал. 1 ЗУТ. Страни в производството по въвеждане на строежа в експлоатация са възложителят и компетентният административен орган. Правен интерес да оспори издаденият в това производство индивидуален административен акт има възложителят, дори и актът да е положителен, ако е издаден в нарушение на материалните и/или процесуалните норми, в резултат на което се засягат права или законни интереси на страната. Ето защо изводът на съда за недопустимост на жалбата, е законосъобразен. Твърдението в частната жалба, че в имота на жалбоподателите са учредени сервитутни права без тяхно знание и съгласие, не обосновава правният им интерес от оспорване на административния акт. Същите могат да защитят правата си по друг, предвиден в закона ред. Обстоятелството дали в имотът им е извършено незаконно строителство – изграждане на подземен електропровод – средно напрежение също е неотносимо, към наличието на правен интерес от оспорване на издаденото разрешение за ползване. Незаконното строителство се установява по друг, предвиден в закона ред. Останалите доводи в частната жалба са относими към съществото на спора, а не по допустимостта на оспорването. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,