Определение № 2137 от 24.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2026 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 45127 от 23.10.2025 г. на И. Х. И., подадена чрез процесуалния представител адвокат Н. К., за отмяна на влязло в сила решение № 578 от 17.03.2025 г., постановено по гр. д. № 7538 по описа за 2024 г. на Районен съд - Бургас, с което по иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС, предявен от И. Г. И. е отменено решение на Общото събрание на етажна собственост с адрес: гр. Бургас, ул. •••-б по протокол от 11.08.2020 г. с дневен ред: “1. Вземане на решение, съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за хазарта, за даване на съгласие за организиране на хазартни игри с игрални автомати, от „Ринг Гейминг“ ЕООД, ЕИК 203381373, в самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в жилищна сграда в режим на етажна собственост“. И. Х. И. се позовава на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК. Твърди, че по делото етажните собственици са представлявани от управителя В. М. А., който е признал иска и е лишил от защита волята на етажните собственици, обективирана в атакуваното решение; И. Х. И. е подал като етажен собственик писмено становище, с което е поискан да бъде конституиран в процеса на 17.03.2025 г. в 16.04 часа, но вместо да се произнесе по искането му районният съд е постановил решението си на 17.03.2025 г. в 16.34 часа. Счита, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, евентуално по чл. 304 ГПК. Счита, че взетото на 5.08.2025 г. решение на общото събрание при кворум 88.63 % е ново обстоятелство, което е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Наследниците на починалия на 4.09.2025 г. ищец И. Г. И. Е. И. И.-А. чрез адвокат И. Н. и А. И. И. чрез адвокат Г. М. са подали писмен отговор, с който оспорват допустимостта, евентуално основателността на молбата за отмяна. Управителят на етажна собственост с адрес: гр. Бургас, ул. •••-б В. М. А. не е подал отговор на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е постъпила в тримесечния срок от влизане в сила на определението, с което е оставена без разглеждане подадената от И. Х. И. в срок против първоинстанционото решение въззивна жалба. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е процесуално недопустима, доколкото заявеното от молителя обстоятелство – взето на 5.08.2025 г. решение на общото събрание при кворум 88.63 % решение, идентично с отмененото с влязлото в сила съдебно решение - не може да се квалифицира в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Касае се за новонастъпил факт след влизане в сила на съдебното решение, а не за новооткрито обстоятелство, съществувало към момента на висящността на съдебното производство или новооткрито доказателство за такова обстоятелство. Следователно в тази част молбата за отмяна не отговаря на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК да съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна. Молбата за отмяна на основание чл. 304 ГПК също е процесуално недопустима. Това основание за отмяна на влязло в сила решение е приложимо спрямо лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо, независимо, че не са били конституирани като страни по делото и не са участвали в него чрез представител по закон. При иска по чл. 40 ЗУЕС ответници са всички етажни собственици, които не са предявили иска, макар същите да не се призовават лично, а да се представляват по силата на чл. 41 ЗУЕС от председателя на управителния съвет, респ. управителя на етажната собственост. Следователно И. Х. И. не е лице, обвързано от силата на пресъдено нещо, независимо, че не е бил страна по делото. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е процесуално допустима и следва да се допусне разглеждането й в открито съдебно заседание. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение