Определение № 8150 от 01.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2024 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 213а, ал. 2, вр. с чл. 215, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез представител по пълномощие – юрисконсулт П. Иванова против Разпореждане № 5192/11.06.2024 год., постановено по КАНД № 548/2024 год. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е върната частна жалба на АПИ против Определение № 3824/25.04.2024 год. по КАНД № 548/2024 год. Заявено е твърдение, че разпореждането, с което е върната частната жалба е неправилно и незаконосъобразно, доколкото и в съответствие с разпоредбата на чл. 235а от АПК, дължимата държавна такса е в размер на 30,00 лева и е заплатена от частния жалбоподател. Формулирано е искане за отмяна на оспореното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. От данните по делото е видно, че производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по повод касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 222/13.02.2024 год., постановено по АНД № 595/2024 год. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменен Електронен фиш № 850489990, издаден от АПИ, с който на „ПИМК“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева. С Определение № 3824/25.04.2024 год., постановено по КАНД № 548/2024 год., на основание чл. 633, ал. 1 и чл. 631, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 и чл. 228 от АПК, касационният съдебен състав е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по образувано пред него дело С-61/2023 год. С частна жалба, вх. № 8033/10.05.2024 год., Агенция „Пътна инфраструктура“ е оспорила пред Върховен административен съд (ВАС) Определение № 3824/25.04.2024 год. по КАНД № 548/2024 год. на Административен съд – Пловдив. Като приложения към частната жалба са приложени пълномощно за процесуално представителство и разписка за заплатена държавна такса в размер на 30,00 лева по сметка на ВАС. С Разпореждане № 4197/10.05.2024 год., съдията-докладчик по делото е оставил частната жалба без движение, като е указал необходимостта от довнасяне на държавна такса в размер на 120,00 лева по сметка на ВАС в 7-дневен срок, като при неотстраняване на нередовността в посочения срок, частната жалба ще бъде върната. Във връзка с това разпореждане, с молба, вх. № 8744/21.05.2024 год., частният жалбоподател е заявил искане за отмяна на указанието за довнасяне на допълнителна държавна такса в размер на 120,00 лева по сметка на ВАС. Това искане е мотивирано с разпоредбата на чл. 235а от АПК и обстоятелството, че Агенция „Пътна инфраструктура“ се явява „административен орган“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, а не „организация“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК. По повод тази молба, с Разпореждане № 4552/21.05.2024 год., постановено по КАНД № 548/2024 год., съдията-докладчик повторно е задължил АПИ да извърши указаното доплащане на сумата от 120,00 лева държавна такса по сметка на ВАС. В мотивите на това разпореждане са развити доводи, че Агенция „Пътна инфраструктура“ съставлява „организация“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК, поради което и на основание чл. 235а от АПК следва да внесе държавна такса в размер на 150,00 лева, а не сумата от 30,00 лева, която съставлява дължимата държавна такса по отношение на държавните органи. С оглед това второ разпореждане, с поредна молба от 03.06.2024 год., частният жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура“ е заявил, че указанието е неправилно, доколкото агенцията е „административен орган“, а не „организация“ по смисъла на цитираните разпоредби на АПК, поради което и дължимата държавна такса е 30,00 лева, а не 150,00 лева. По повод горното и като е приел, че дадените указания за отстраняване на констатирана нередовност не са изпълнени, с Разпореждане № 5192/11.06.2024 год., постановено по КАНД № 548/2024 год., касационният състав на Административен съд – Пловдив е върнал частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против Определение № 3824/25.04.2024 год. Настоящият съдебен състав приема, че така постановеното разпореждане е неправилно. Разпоредбата на чл. 235а, изр. 1 от АПК указва, че за производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лв. за граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за организации. От друга страна, съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, „административен орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата указва, че Агенция „Пътна инфраструктура“, наричана по-нататък "агенцията", е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. Компетенциите и правомощията на агенцията подробно и изчерпателно са разписани в чл. 21, ал. 1, т. 1 - 26 от ЗП, в т.ч. и по т. 1 – да подпомага министъра на регионалното развитие и благоустройството при разработването на проект на стратегия за развитие на пътната инфраструктура в съответствие с държавната политика. В чл. 22, ал. 1 от ЗП е предвидено, че Агенцията осъществява своята дейност чрез централна администрация и чрез специализираните звена по чл. 21, ал. 2. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, съгласно който Агенция „Пътна инфраструктура“ съставлява орган, принадлежащ към системата на изпълнителната власт (в частност към министъра на регионалното развитие и благоустройството), на който по силата на закон (ЗП) са вменени лимитативно изброени административни правомощия и властнически компетенции (в т.ч. по чл. 21, ал. 1, т. 20 от ЗП – да осъществява функциите на лице, събиращо пътни такси, оперира и управлява Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, като управлява процесите и контролира правилното отчитане на дължимите такси и събирането им). С оглед така очертаните правомощия, функции и компетенции на Агенция „Пътна инфраструктура“, безспорно същата съставлява „административен орган“ от системата на държавната власт, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. В съответствие с горните доводи и на основание чл. 235а от АПК, за съдебното производство, образувано по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ се дължи държавна такса в размер на 30,00 лева, относима към държавните органи, какъвто се явява и агенцията. По изложените мотиви, неправилно касационния състав на Административен съд – Пловдив е дал указания за доплащане на дължима държавна такса в размер на 120,00 лева, т.е. твърдяната от съда нередовност не е налице, доколкото от страна на частния жалбоподател е внесена дължимата държавна такса от 30,00 лева. С оглед на това и доколкото в случая не е налице нередовност на частната жалба, противно на приетото от касационния съдебен състав, в случая не са налице основанията по чл. 213а, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 236 от АПК за връщане на частната жалба. Мотивиран от горното, Върховният административен съд,