Решение № 10946 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2019 г.

Решение № 10946 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Христов, [населено място], против решение № 1237/30.01.2019 г. по адм. д. № 7897/2018 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЛС-04-1260 от 25.07.2016 г. на министъра на правосъдието, с която е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със заповед № ЛС-04-72 от 21.02.2006 г. Развива подробни съображения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. С решението съдът е оставил без уважение искането за сезиране на КРБ и установяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ. Пред настоящата съдебна инстанция отново е направено искане за сезиране на Конституционния съд за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ. Ответната страна министърът на правосъдието, чрез главен юрисконсулт Димов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски в полза на министерството, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно и мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Настоящото съдебно касационно производство е второ поред след новото разглеждане на делото от тричленен състав. При постановяване на решение № 1237/30.01.2019 г. по адм. д. № 7897/2018 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, е извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, като са обсъдени всички наведени твърдения и защитни доводи от страната на жалбоподателя. Прието е, че са спазени административнопроизводствените правила, изискванията за компетентност и мотивираност. Обсъдени са огромния обем писмени доказателствата, с които са установени допуснати от жалбоподателя нарушения в качеството му на временен и постоянен синдик по търговски дела, а именно: т. д. № 24/2012 г.; т. д. № 37/2012 г.; т. д. № 45/2012 г.; т. д. № 64/2012 г.; т. д. № 108/2012 г.; т. д. № 113/2012 г.; т. д. № 114/2012 г.; т. д. № 115/2012 г.; т. д. № 116/2012 г.; т. д. № 11/2013 г.; т. д. № 29/2013 г.; т. д. № 44/2013 г.; т. д. № 65/2013 г. по описа на Окръжен съд - Разград. Относно констатираните конкретни нарушения от страна на синдика настоящата инстанция намира, че решението е обосновано с ангажираните по делото доказателства и е материално законосъобразно поради правилно прилагане на разпоредбите на чл. 655, ал. 2, чл. 656, ал. 2, чл. 659, ал. 2, чл. 686, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 685, ал. 1, чл. 686, ал. 1, т. 3 от, чл. 663а, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 22, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците (Наредба № 3 от 27.06.2005 г.) и чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Поради това, че настоящата съдебна инстанция споделя развитите правни съображения в оспореното решение, предвид чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се вземат предвид мотивите на първоинстанционния съд, които не следва да се преповтарят. Неоснователно е искането за сезиране на Конституционния съд на Република България за установяване на противоконституционност чл. 655, ал. 3 от Търговския закон с чл. 4 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията с довод, че разпоредбата урежда основание за отнемане на правото на синдик да упражнява дейност безсрочно, което според касатора противоречи на чл. 4 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Анализът на законодателната уредба относно отговорността на синдика налага извод, че законодателят е предвидил два паралелни реда за контрол върху дейността на синдика -временен или постоянен: а/ С чл. 657, ал. 2 от ТЗ съдът по несъстоятелността е оправомощен по всяко време, служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, да може да освободи синдик по конкретно дело, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника. Практиката на търговските съдилища, на която се позовава касатора е именно във връзка с прилагане на тази разпоредба. Тъй като се изследва тежестта на нарушението и застрашаването на интересите на кредиторите или длъжника, освобождаването на синдика с влязъл в сила съдебен акт има сериозни правни последици в правната сфера на синдика. Съгласно чл. 655, ал. 2 от ТЗ синдикът трябва да отговаря на конкретни изчерпателно изброени условия, като т. 8 регламентира като условие изискването лицето да не е освобождавано като синдик по реда на чл. 657, ал. 2 от ТЗ. Разпоредбата не съдържа срок. б/ С чл. 655, ал. 3 от ТЗ законодателят оправомощава министърът на правосъдието да изключи от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. Това означава, че министърът на правосъдието при упражняване на това правомощие не изследва въпроса за тежестта на нарушението и степента на застрашаване интересите на кредиторите и длъжника. Правомощието следва да бъде упражнено при спазване на целта на закона регламентиращ производството по несъстоятелност чрез справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможността за оздравяване на предприятието на длъжника по чл. 607, ал. 1 от ТЗ и при съобразяване на характера на дейността на синдика като "особено деликатна, с оглед доверителната си природа и високите професионални качества и очакваната точност на лицата, които я упражняват /пар. 62 от дело "Г. Костова срещу България", жалба № 36181/05/. Правната последица от това изключване не може да се приравни по интензитет на въздействие върху правната сфера на лицето с освобождаване на синдик по чл. 657, ал. 2 от ТЗ от съда. Настоящият състав не споделя извода на тричленния съдебен състав, че изключването на синдик от списъка на синдиците представлява най-тежката санкция. Изключването на лицето от списъка на синдиците със заповед на министъра не попада в забраната по чл. 655, ал. 2 от ТЗ за лица, които са освободени от съда по несъстоятелност. Поради това доводът на касатора, че изключването представлява безсрочно лишаване от право да се упражнява дейност не отговаря на закона. Не е налице несъответствие на законова разпоредба с чл. 4 и чл. 6 от Конституцията на РБ, в какъвто смисъл са мотивите на първоинстанционния съд, защото законът не въвежда изискване лицата да не са изключвани от списъка по ал. 2, т. 7 по реда на чл. 655, ал. 3 ТЗ. Позоваването от жалбоподателя на чл. 6, ал. 1, т. 4 от подзаконов нормативен акт Наредба № 3/2005 г., с който е въведената забрана да не се допуска до участие в изпит за синдик лице, което е изключено от утвърдения от министъра на правосъдието списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, не обосновава основателност на искането за сезиране на Конституционния съд. Не е в правомощието на КС да следи за съответствие на подзаконов нормативен акт с разпоредби на Конституцията. Включването на "синдик" със заповед № РД 01-931/27.12.2010 г. за утвърждаване на Национална класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. под № 24116013 в раздел 24 "Стопански административни специалисти" не променя горните правни изводи. Синдикът е орган на производството по несъстоятелност, не представлява професия или място на работа по смисъла чл. 48, ал. 3 от Конституцията, а назначаването става от съда при наличие на професионално качество на юрист или икономист и изискванията на Търговския закон и на Наредба № 3/2005 г. Жалбоподателят е адвокат по професия и синдик на дружества в несъстоятелност въз основа на допълнителна квалификация. Изключването му от списъка на лицата, които могат да бъдат синдици, не нарушава конституционно гарантирано право на труд и същият може да упражнява и занапред адвокатска професия. Синдикът е специалист по смисъла на т. 9. 3 от НКПД, тъй като специалността е съвкупност от знания и умения за конкретен вид трудова дейност, включена в една професия и придобивана в резултат на формално професионално образование или обучение. Поради това заличаването на жалбоподателя от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, с неблагоприятен конститутивен индивидуален административен акт не засяга професионалната практика на жалбоподателя като адвокат. Правомощието на министъра на правосъдието е упражнено при спазване на целта на закона и в защита на обществения интерес, поради което изводът на съда за законосъобразност на индивидуалния административен акт е правилен. Допуснатите нарушения от жалбоподателя с непредставяне на акт за встъпване, необявяване на годишни финансови отчети за предходната календарна година, непредставяне на ежемесечни отчети за дейността на синдика, непредставяне на застраховка по всяко конкретно производство, представляват неизпълнение на задължения на синдик, а поради това и неспазване на чл. 660, ал. 1 от ТЗ за изпълняване на правомощия с грижа на добър търговец. Дължимата грижа следва да се изразява в точно и професионално упражняване на правомощия, регламентирани от законодателя с цел да не бъде увредена масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите и на длъжника. При извършената преценка на всички релевантни за спора обстоятелства, няма основание да се приеме превратно упражняване на власт от страна на административния орган. Ответникът в открито съдебно заседание иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от двама юрисконсулти. Искането по основание следва да бъде уважено, но не и по размера му. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника се присъжда юрисконсултско възнаграждение, а не възнаграждения, в размер определен от съда. Следва да бъде уважено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но за един, а не за двама юрисконсулти, което съдът определя на 200 лв., предвид сложността на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав