Определение № 203 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1925/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. Г. от [населено място] срещу определение № 213 от 31.01.2020 г. по в. гр. д. № 1511/2019 г. на Пловдивския окръжен съд по чл.248 ГПК. Жалбоподателката счита обжалваното определение за недопустимо и неправилно, поради което иска неговата отмяна. Ответникът по жалбата Ж. Й. Ж. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение искането на И. Г. Г. по чл.248 ГПК за допълване на въззивно решение № 1472 от 10.12.2019г., постановено по същото дело, като ѝ бъдат присъдени сторените от нея разноски по делото относно първоначалните искове и насрещния иск за всички инстанции. С посоченото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на И. Г. Г., че Ж. Й. Ж. е собственик по наследство на 1/4 ид.част от северозападен гараж /дясна гаражна клетка/ със застроена площ 20,20 кв.м, намиращ се в сграда с идентификатор ****, застроена на 39 кв.м, изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] и е върнал делото на друг състав на Пловдивския районен съд за произнасяне по предявения насрещен иск относно правото на собственост върху 1/4 ид.част от източния гараж /лява гаражна клетка/ с площ около 20 кв.м, намиращ се в посочената сграда. Решението е постановено след връщане на делото от Върховния касационен съд, който с решение № 71 от 02.07.2019г. по гр.д.№ 2318/2018г. е обезсилил въззивно решение № 377 от 19.03.2018г. по гр.д.№ 75/2018г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по предявения насрещен иск за признаване за установено по отношение на И. Г. Г., че Ж. Й. Ж. е собственик на по наследство на 1/4 ид.част от северозападен гараж /дясна гаражна клетка/ със застроена площ 20,20 кв.м, намиращ се в сграда с идентификатор ****, застроена на 39 кв.м, изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като постановено по непредявен иск, и е върнал делото на въззивния съд за произнасяне по предявения насрещен иск относно 1/4 ид.част от източния гараж /лява гаражна клетка/ с площ около 20 кв.м, намиращ се в посочената сграда. С касационното решение предявеният първоначален иск по чл.108 ЗС от И. Г. Г. срещу Ж. Й. Ж. относно западния /северозападния/ гараж е уважен, както и искът ѝ по чл.59 ЗЗД за сумата 1392 лв., като по отношение на разноските ВКС е приел, че доколкото производството по делото не приключва изцяло, то дължимите между страните разноски, включително за касационната инстанция, следва да се определят при новото разглеждане в зависимост от крайния изход по делото по двата иска. За да постанови обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел, че с оглед задължителните за него указания, дадени в отменителното решение на ВКС, разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като производството по насрещния иск не е приключило. Жалбата е неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. В случая с оглед дадените с посоченото решение на ВКС указания, които съгласно чл.294, ал.1 ГПК са задължителни за съда, на който е върнато делото, а именно, че сторените от страните разноски следва да се присъдят с оглед крайния резултат по двата иска, въззивният съд правилно е оставил без уважение молбата на жалбоподателката по чл.248 ГПК, тъй като производството по насрещния иск не е приключило. Направените в частната жалба оплаквания основно се отнасят за правилността на решението на ВКС в частта му за разноските, която не може да бъде обсъждана в настоящото производство. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,