Определение № 1989 от 15.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 837/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 10977/24.06.2024г. на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за връщане на сумата от 309 586. 63 лева. Съгласно изложеното в молбата сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение № 198 от 14.12.2022г. по в.гр.д. № 459/2022г. на Апелативен съд – Варна. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение в обжалваната част не е допуснато до касационно обжалване. Сумата по решението срещу бюрото е изцяло изплатена в полза на ищците по изпълнително дело № 20228600401914, образувано пред ЧСИ В. М., рег. № 860 на КЧСИ. Към молбата на НББАЗ са представени документи (преводно нареждане за кредитен превод) за сума от 522 178. 20 лева (главница, лихви, такси и разноски) по сметка на частния съдебен изпълнител за погасяване на задълженията. М. В. В., В. И. Г. и Р. В. В., насрещни страни в касационното производство, не са възразили срещу връщане на гаранцията. В този смисъл е изрично подадената молба вх. № 11733/04.07.2024г. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определения по ч.т.д. № 2774/2022г. и по ч.т.д. № 2785/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 198 от 14.12.2022г. по в.гр.д. № 459/2022г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която, като е потвърдено частично и отменено частично решение № 260046 от 26.05.2022г. по т.д. № 1962/2019г. на Окръжен съд – Варна, НББАЗ е осъдено да заплати на М. В. В., В. И. Г. и Р. В. В., наследници по закон на починалата в хода на делото И. Г. П., при квоти по 1/3 за всеки от тях, сумата от 300 000 лева, частично от 1 000 000 лева, обезщетение за претърпените от И. Г. П. неимуществени вреди вследствие на причинените й увреждания при ПТП, настъпило на 03.07.2015г. в Румъния по причина на М. Й. Д., водач на лек автомобил „Шкода Ф.“, с ДК № I-С-37509, както и 9 586. 63 лева, обезщетение за причинените от същото ПТП имуществени вреди (направени разходи за лечение), със законната лихва от 19.01.2019г. до окончателното плащане на сумите. Във връзка с постановеното спиране на 19.12.2022г. от НББАЗ е била внесена парична гаранция от 309 586. 63 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение. С определение № 1559 от 11.06.2024г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. На 19.06.2024г. паричните суми, предмет на осъдителните искове, са преведени по сметка на ЧСИ В. Матова, по образуваното изпълнително дело № 20228600401914, като от ищците не се възразява, че сумите са получени. Също съгласно нова служебно изготвената справка от счетоводител, и към момента сумата от 309 586. 63 лева е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от НББАЗ обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване паричните притезания на ищците М. В. В., В. И. Г. и Р. В. В. са изцяло погасени чрез плащане и обезпечението следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя – вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 11.06.2024г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът