Определение № 2793 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 376/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс/ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на „Екострой“ АД с ЕИК 124035416 със седалище гр. Добрич, представлявано от М. Стоянова, чрез адв. В. Вутов от Софийска адвокатска колегия за изменение на решение № 1540/18.02.2025 г. постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдебният състав е присъдил на община Тервел направените в касационното производство разноски в претендираният размер, които не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото и не е проявена съответстваща процесуална активност от касационния жалбоподател. От ответника по молбата за изменение на съдебното решение – кмета на община Тервел, чрез процесуалния представител адвокат И. Иванова от Адвокатска колегия - Варна, е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира искането за подадено от надлежна страна и в определения за това срок, следователно за допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решението, чието изменение се иска Върховният административен съд е отменил решение № 1338 от 12.12.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1018/2024 г. по подадената касационна жалба от кмета на община Тервел и вместо него е отхвърлил оспорването на „Екострой“ АД на решение № D38490642/30.10.2024 г. на кмета на община Тервел за определяне на изпълнител в процедура „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Рехабилитация на общински път DOB1199 Жегларци - Бенковски в участъка на територията на община Тервел“ ОТ КМ 0+000 ДО КМ 3+700“, открита с решение № F569668/16.08.2024 г. Със същото решение е присъдил направените от касационния жалбоподател разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в претендирания размер. В мотивите на решението, чието изменение се иска, съдът изрично сочи, че не счита претендираните от процесуалния представител на кмета на община Тервел разноски за платено адвокатско възнаграждение за прекомерни с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, поради което ги присъжда в претендирания и установен от доказателствата по делото, размер. В искането за изменение на решението в частта за разноските, неоснователно се поддържа, че касационната инстанция е следвало да намали претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от посочените мотиви на съдебния акт, при определяне на присъдените суми съдът прави изрично отбелязване в съдебния акт, че не приема разноските за изплатено адвокатско възнаграждение за прекомерни, с оглед характера и фактическата, и правна сложност на спора, още повече че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено бланкетно, без да са изложени аргументи за исканата редукция, при което и не намалява това, претендирано от кмета на община Тервел, при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно посочената разпоредба от ГПК, право на страната е да възрази срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение поради прекомерността му, но съдът не е обвързан при всички случаи да уважи така направеното възражение, защото преценката дали заплатеното по делото, адвокатско възнаграждение, е съответно на действителната фактическа и правна сложност на делото е негова, а не на страната. Поради това, настоящият състав приема, че претенцията за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,