Определение № 1227 от 28.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2776/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Н. Д., като процесуален представител на ищцата К. Н. А., против определение № 490/04.10.2024г. по в.гр.д. № 202/2024г. на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, като бъде добавена сума за дължимите 20% ДДС към присъденото адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Жалбоподатеят счита за неправилно приетото от съда, че оказването на безплатна правна помощ на клиент не съставлява облагаема сделка по смисъла на ЗДДС /Определение № 917 от 02.05.2023. на ВКС по ч.гр.д. № 1323/2023 г., IV г.о./, поради което не се начислява ДДС. Излага доводи, че е регистриран по ДДС, за което с нарочна молба /вх.№ 6134/20.06.2024г., по описа на АС-Бургас/ е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, ведно с удостоверение за регистрация по ЗДДС, поради което върху определеното възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да бъде начислен и присъден 20 % ДДС. Позовава се на § 2а от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Твърди се, че са налице предпоставките за начисляване на ДДС, а именно възникнало данъчно събитие - доставката е извършена и за нея е дължимо възнаграждение. В тази връзка сочи, че съгласно чл.25, ал.4, изр. първо ЗДДС, датата, на която плащането е станало дължимо е датата на възникване на данъчното събитие за физическо лице, регистрирано по ДДС. При извършване на процесуално представителство дата на настъпване на данъчно събитие е датата, на която плащането е станало дължимо на основание влезлия в сила съдебен акт, с който е присъдено възнаграждението. В подкрепа на аргументите се сочи следната съдебна практика - определение № 521/25.10.2017г. по ч.т.д. № 1225/2017г. на 1-во т.о. ВКС, определение № 306/06.06.2017г. по ч.т.д. 2559/2016г. на 1-во т.о. на ВКС, определение № 297/09.07.2019г. по ч.т.д. № 1221 на ВКС. Ответникът по жалбата и по делото, „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, не представя отговор на същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното определение № 490/04.10.2024г. по в.гр.д. № 202/2024г. на Апелативен съд – Бургас е оставена без уважение молбата на адв.Н. Д., пълномощник на въззиваемата ищца К. Н. А., с искате по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 161/30.07.2024г. в частта за разноските, като към присъденото му възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. с ал.1 ЗА бъде добавена сума за дължимите 20% ДДС. С въззивното решение са оставени без уважение въззивните жалби на двете насрещни страни, като обжалваното решение на първоинстанционния ОС-Бургас е потвърдено. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв., в полза на адв. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3050 лева, съразмерно с неуважената въззивна жалба на застрахователното дружество. Съдът е посочил изрично, че сумата следва да бъде присъдено без ДДС, тъй като независимо от регистрацията на адвоката по ЗДДС, оказването на безплатна правна помощ на клиент не съставлява облагаема сделка по смисъла на ЗДДС /с позоваване на определение № 917 от 2.05.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 1323/2023г., IV г.о./. В мотивната си част съдът е посочил, че правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС това представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл.2, т. 1 ЗДДС, чл.2 пар.1, б. „в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.38, ал.2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акт на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Прието е, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото правоотношение за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Счел е, че съдът не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Заключил е, че той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение, без това да е изрично предвидено в закона. Намерил е, че нито ЗДДС, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. В допълнение съдът е приел, че разпоредбата на пар. 2а от Наредба № 1/2004г. на ВсАС няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. С решение по дело С-744/23 СЕС е дал тълкуване, че чл.2, пар.1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28.11.2006г. трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната страна членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. С оглед задължителното за националните съдилища тълкуване на СЕС, доколкото е налице хипотеза на предоставена безплатната правна помощ от адвокат, регистриран по ЗДДС, то в дължимото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждение следва да се включи ДДС, като въззивното определение по чл.248, ал.1 ГПК трябва да се отмени като неправилно и се допусне исканото изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез начисляване на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение в размер на 3050 лв., възлизащ на 610 лв и присъждането му в полза на адв. Н. Д., пълномощник на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,