Определение № 636 от 21.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1484/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. М. Д. срещу решение №310/ 21.10.2019г., постановено по в.гр.д. 426/19г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение на Мездренски районен съд, с което на основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД е прогласена недействителността на нотариално заверено съгласие за заличаване на ипотека, учредена върху втори етаж в УПИ ІV, пл.№ 294, кв.12 по плана на [населено място] с нот.акт 200, нот.д. 92/2015г. на нотариус Б.М. с район на действие РС [населено място], по иска на Б. И. Б. против Д. М. Д., О. Т. Г., Р. П. Г., М. Ч. Г. и М. В. Г.. За да постанови решението си въззивният съд е разрешил следния правен спор между страните, произтичащ от твърдения на ищеца Б.Б., че Д. Д. и С. Д. са учредили в негова полза договорна ипотека върху процесния втори етаж, но ипотеката е била заличена на основание неистински документ- „молба- съгласие“, изходящо от ипотекарния кредитор Б. Б., но който документ не е бил подписан от нето, а е изготвен от Д. Д.. След заличаване на ипотеката Д. Д. и С. Д. са прехвърлили имота на О. и Р. Г.. Неистинността на документа била установена с влязло в сила решение по НАХД 257/17г. на РС [населено място]. Поради изложеното иска прогласяване на нищожност на волеизявлението „молба- съгласие“ за заличаване на договорна ипотека. В срока за отговор ответниците Г. са възразили, че след заличаването, ипотеката е изгубила ред и не може да им се противопостави ново вписване на ипотеката. По този правен спор въззивният съд е приел от фактическа страна, че по силата на чл. 300 ГПК молбата съгласие за заличаване на ипотеката не е била подписана от ипотекарният кредитор, а от правна страна, че липсва волеизявление на ипотекарния кредитор, поради което е уважил иска за прогласяване на нищожност на основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Решението на въззивния съд е обжалвано пред ВКС от Д. Д. на основание допуснато съществено процесуално нарушение от съда, тъй като е било нарушено правото и на участие във въззивната инстнация. Тя е поискала от съда отлагане на открито заседание поради здравословни причини като е представила болничен лист, но съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е уважил искането и. В изложението към жалбата иска допускане на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса относно предпоставките за прилагането на чл. 142, ал.2 ГПК. При тези данни относно правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд, касационните основания за обжалване и формулирания правен въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Макар поставеният въпрос да е обуславящ, не са налице допълнителните предпоставки от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК- противоречие с практиката на ВКС или необходимост от тълкуване на правната норма за изясняване на точния и смисъл и за развитие на правото. Трайна е практиката на ВКС ( р. по т. д. № 87/12 г. на първо т. о., р. по гр. д. № 4378/13 на трето г. о. на ВКС и р.№209/19г. на ІІІ ГО ), според която съдът отлага делото, когато страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Имат се предвид внезапни и непреодолими обстоятелства, които се случват неочаквано и непредвидимо обективно /като природно бедствие/ или субективно, засягащи самата страна / като внезапно заболяване/. В случая въззивният съд се е съобразил с тази практика и е отказал да отложи делото, тъй като операцията на очи и 11- дневния болничен отпуск при домашни условия, не се квалифицира като „внезапно заболяване“. Видно е, че липсва противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос, и в същото време липсва основание за изменение на трайно установената практика на ВКС (изменение на закона или на обществените условия), поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО