Решение № 9656 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5822/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е касационна жалба на К. Д. М., чрез процесуален представител против решение № 13095/02.04.2026г., постановено по адм. дело № 9732/2023г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт № Р-22221422004329-091-001/22.03.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение № 829/19.06.2023г. на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, в частта в която на лицето е установен данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019г. и 2021г. в размер на 172.68лв. и лихви за забава в размер на 41.53лв.; задължения по КСО за вноски за ДОО за периода 2016г.-2021г. в общ размер на 3 572.35лв. и лихви за забава в размер на 1 520.55лв.; вноски ДЗПО за УПФ за периодите 2016.2021г. в общ размер на 1 259.58лв. и лихви за забава в размер на 547.35лв.; задължения по ЗЗО за периода 2016г.-2021г. в общ размер на 2 398.88лв. и лихви за забава в размер на 969.79лв. В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът излага доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като решаващият състав не е извършил пълна, всеобхватна и задълбочена проверка на фактите и обстоятелствата по делото, което е довело до неправилно и незаконосъобразно решение, постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил, че представените от "Еконт Експрес" ООД, „Спиди“ АД и „Изипей“ АД справки в електронен вид не представляват порвични документи и такива не са били представени от страна на тези дружества, въпреки изискването им от съда. Представени са само няколко РКО за суми общо от 531лв., което далеч по-ниско от размера установен от приходните органи. Тези справки според касатора не съдържат електронен подпис и данни за лицето което ги е изготвило и не са годни доказателства., като в тази връзка се сочи практика на ВАС. Що се касае до представените РКО-та за тях не може да се направи обоснован извод за системност на извършени продажби и следва да намери приложение нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, като същото се отнася и до двата получени превода по „Изипей“. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на оспорения РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна – директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Моли, съдебното решение да бъде оставено в сила и в полза на НАП да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил РА № № Р-22221422004329-091-001/22.03.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение № 829/19.06.2023г. на Директора на дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, в частта в която на лицето е установен данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019г. и 2021г. в размер на 172.68лв. и лихви за забава в размер на 41.53лв.; задължения по КСО за вноски за ДОО за периода 2016г.-2021г. в общ размер на 3 572.35лв. и лихви за забава в размер на 1 520.55лв.; вноски ДЗПО за УПФ за периодите 2016.2021г. в общ размер на 1 259.58лв. и лихви за забава в размер на 547.35лв.; задължения по ЗЗО за периода 2016г.-2021г. в общ размер на 2 398.88лв. и лихви за забава в размер на 969.79лв. След анализ на събраните данни органите по приходите приемат, че през 2019г. и 2021г. задълженото лице е реализирало приходи от търговска дейност по продажба на автомобилни стелки, авточасти, дрехи и текстил. Доставката до клиентите е осъществявана с куриерски услуги от "Еконт Експрес" ООД и "Спиди" АД, като РЛ е получавало парични преводи за това по банковите си сметки и в платежната система „Изипей“ АД, като сумите не са били отразени в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за тези периоди. По отношение получените суми чрез продажби от „Еконт“ ООД и „Спиди“ ЕАД получените суми са определени като доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и за тях се дължат и изравнителни вноски за периодите, в които лицето е било задължено да се осигурява по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Данъчния орган е приел, че лицето не е декларирало доходи от електронна търговия, поради което е счетено, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и е приложена нормата на чл. 124 и чл. 124а от ДОПК по отношение ЗОВ. От правна страна след извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК административният съд е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. Изготвеният РА, РД и ЗВР са съставени като електронни документи и са подписани от издателите с валидни квалифицирани електронни подписи. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, съдът е обосновал извод за неговата материална законосъобразност с оглед на разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК и оценката на доказателствения материал по делото. Приел за безспорно установено от органите по приходите обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи. Съдът е възприел установеното от данъчния орган за налични доказателства за извършени от РЛ многократни продажби чрез пощенските оператори „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД от свое име и за своя сметка, като получателите са различни лица, заплащали цената чрез наложени платежи и пощенски парични преводи. Според АССГ количеството и вида на продаваните стоки и системността, с която са извършвани продажбите, обосновават извод, че тази дейност се извършва по занятие, с цел получаване на редовни приходи, като съдът се е обосновал и с Решение от 15 септември 2011г. по съединени дела № С-180/10 и С-181/10 на СЕС. Приел е, че РЛ не е оборил законовата презумпция по чл. 124, ал. 2 от ДОПК и не е доказал, че данъчната основа за облагане не е определена коректно от органите по приходите. По отношение установените задължения за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ са възприети също изводите на данъчния орган, че РЛ с оглед изпращаните от него пратки и получавани плащания е извършвал търговска дейност по ТЗ и осигурителният му доход следва да се определи като разликата между установените при ревизията приходи и разходи от продажбата на стоките през процесните периоди. Лицето подлежи за тези периоди на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, като осигурителните вноски следва да се определят по реда на чл. 122 вр. чл. 124а от ДОПК. С оглед тълкувателно решение № 2/2022г., постановено по тълкувателно дело № 8/2020г. на ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС в което се приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите, като недостиг на парични средства, е свързана с търговска дейност, която е и трудова и за която се дължи не само данък, но и ЗОВ съгласно чл. 124а от ДОПК, АССГ е приел, че РА в частта на установени такива вноски за процесните периоди по отношение на РЛ е правилно, с оглед извършваната от него търговска дейност приравнена на трудова такава. Решението е правилно. Изводите на АССГ за спазване на материалноправните разпоредби по същество, респективно за недоказаност и необоснованост на наведените оплаквания от ревизираното лице, са издържани от фактическа и правна страна. При провеждането на ревизията на К. М. органите по приходите са установили безспорно основания за провеждането й по особения ред на чл. 122 от ДОПК за ревизирания период. Доказателствената тежест между страните в процеса е разпределена правилно от съда съгласно оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Дължимостта на допълнително определените задължения е обусловена от преценката за доказателствената стойност на информацията и документите, представени от трето за производството лице – "Еконт Експрес" ООД и „Спиди“ АД. От куриерските дружество при ревизията (справки в табличен вид и електронни изявления) е представена подробна информация относно номера на пратките и товарителниците, местоназначение, данни за страните, сумата на наложените платежи и др. Неоснователно е оплакването на касатора, че изходящите от тези дружества справки във вид на таблици с обобщаваща информация при липсата на голяма част от оригиналните първични документи, не доказват както получаването на стоки, или продажбата на такива, без отчитане на приходи, така и продажбите чрез куриерски услуги и получаването на парични суми за тези продажби за ревизирания период, като в случая е неотносима и цитираната от ревизираното лице практика на ВАС, тъй като представените доказателства по цитираните дела на ВАС, се различават от събраните доказателства в настоящото производство. В последната си практика ВАС приема, че съгласно чл. 2 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация. Негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление – чл. 4. Според "Общи условия за услугите на Еконт", дружеството се явява доставчик на пощенски услуги. Подписите на потребителите на услугите могат да бъдат електронни подписи, поставени върху електронен вариант на документите, без да е необходимо тяхното разпечатване на хартиен носител – т. 10. 2, при което софтуерното приложение, инсталирано на устройство на куриера трансформира собственоръчния подпис на клиент в цифрово графично изражение и го интегрира в структурата на електронните документи. Оригиналният електронен документ се съхранява в базата данни на спидиторското дружество и не може да бъде редактиран или модифициран. При условие, че тези подписи имат характера на обикновен електронен подпис и стойността на собственоръчно поставени подписи върху хартиен екземпляр, всички представени от "Еконт Експрес" ООД и „Спиди“ АД доказателства по делото следва да бъдат ценени в тяхната съвкупност и поотделно като автентични. От тях се установява мястото и времето на предаване на съответната пратка с номер, имена на получателя, обявената стойност, получени суми по наложени платежи. В случая са спазени разпоредбите на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, ал. 35 Регламент № 910/2014 г. на ЕП и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, която дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, което е валидно по отношение на документите за плащане, подписани с обикновен подпис, доколкото саморъчния такъв е преформатиран в PDF файл и съобразно посочените по-горе "Общи условия" има стойността на саморъчен подпис. Преценени в тяхната съвкупност доказателствата от "Еконт Експрес" ООД и „Спиди“ АД съдържат достатъчно данни за осъществените от РЛ продажби на стоки и реализирани от тази дейност приходи, съвпадащи с посочения от ревизиращите органи нетен размер и данните от двете спедиторски дружества. В тази връзка виж решение № 12399/03.12.2025г., по дело № 7303/2025г. и решение № 12761/10.12.2025г., по дело № 7332/2025г. на двете на ВАС. С оглед така събраните доказателства правилни са изводите на АССГ, че РЛ е извършвало търговска дейност, като се вземе предвид продължителността, броят и системността на осъществените от него сделки по онлайн продажба на движими вещи и несъмнено разкрива получени приходи от търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, подлежаща на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, върху формирана данъчна основа по правилата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Пропускът да бъде водена счетоводна отчетност, както и представените писмени доказателства за получаване на сумите от негова страна, са относими обстоятелства за данъчното облагане на търговеца, които не са опровергани по надлежния ред в хода на делото. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че К. М. е извършвал независима икономическа дейност, изразяваща се в продажби на стоки онлайн, за резултатите на която не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, поради което с ревизионния акт правилно са установени дължими авансови вноски и вноски за ЗОВ за годишно изравняване за ревизирания период, ведно с прилежащите лихви. Съдът правилно е приел, че определянето им по реда на чл. 124а от ДОПК е правилно и законосъобразно и предвид мотивната част на Тълкувателно решение № 2/2022г. с предмет законова презумпция дали доходът с неустановен произход е такъв от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане. Предвид горното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, в редакцията от ДВ бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.1016 г., действаща към устните състезания в касационното производство – 204.52евро /400 лева/. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,