Решение № 8575 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11406/2025 г.

ВАСПето отделение11.08.2026 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1763/24.09.2025 г., постановено по адм. дело № 404/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен. ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, да заплати на Г. И. Г., [ЕГН], сумата от 255, 65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, чрез процесуален представител, юрк. М. Михайлова, срещу решение № 1763/24.09.2025 г., постановено по адм. дело № 404/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен (АС - Сливен). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни съображения за незаконосъобразност на изводите на съда са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. В. Йорданов. Ответникът – Г. И. Г., чрез пълномощник адв. Кръстев, в депозиран отговор и становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Сливен е отменил мълчалив отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕАД да се произнесе по подаденото от Г. И. Г. искане (възражение) с вх. №ВЖ-00482/21.08.2024 г., с което е направено възражение за изтриване на лични данни, преустановяване на подаване на информация към Централния кредитен регистър (ЦКР) и прекратяване обработване на лични данни, върната е преписката на „ЕОС Матрикс“ ЕАД за ново произнасяне по искането, при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, за което е определен срок и са присъдени разноски. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него мълчалив отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕАД е незаконосъобразен, тъй като администратора на лични данни не се е произнесъл с изричен акт по подаденото от Г. Г. искане в законоустановения срок. Посочил е, че изготвеното становище, приложено към отговор изх. №02524/19.09.2024 г. по описа на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, постановено по искане вх. № ВЖ-00482/21.08.2024 г. на Г. не е получено от заявителя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт и е напълно съобразено със задължителните указания на Върховния административен съд в решение № 7249/27.06.2025 г., постановено по адм. дело 1978/2025 г. Съгласно чл. 17, § 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 субектът на данни има право да поиска от администратора без ненужно забавяне изтриване на свързаните с него лични данни, когато същите вече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани. При наличие на предвидените в разпоредбата предпоставки за администратора възниква задължение да извърши исканото изтриване без неоправдано забавяне. Наред с това, чл. 18 от Регламент (ЕС) 2016/679 урежда правото на субекта на данни да поиска ограничаване на обработването на личните му данни, а чл. 21 регламентира правото му да възрази срещу тяхното обработване. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни тези права се упражняват чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от него ред. При упражняване на правата по чл. 12–17 от Регламент (ЕС) 2016/679 компетентен да се произнесе е администратора на лични данни, чрез неговите представляващи по закон, когато той е юридическо лице. Регламентът не предвижда възможност това правомощие да бъде делегирано или упражнявано въз основа на упълномощаване. Когато искането е отправено до администратор – физическо лице, произнасянето следва да бъде извършено лично от него, а когато администратора е юридическо лице – чрез лицата, които по закон го представляват. При упражняване на правата на субекта на данни в чл. 12 ОРЗД администраторът е длъжен да вземе необходимите мерки за всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, като му съдейства при упражняването на тези права и предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. В случай, че администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни е длъжен да уведоми субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. Установено е, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е „администратор“ по смисъла на чл. 4, т.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и е обработвало личните данни на Г. И. Г., като е подавало информация към ЦКР относно вземанията му към кредитни институции. С подаденото на 21.08.2024 г. искане (възражение) Г. Г. е поискал да бъдат изтрити личните му данни от информационните системи на ЕОС Матрикс" ЕООД, както и администратора да подаде информация за изменение на кредита в ЦКР, след което да спре да подава информация в същия. В молбата Г. изрично се е позовал на изтекла обща погасителна давност и е заявил, че няма да заплати доброволно задълженията. От данните по делото се установява, че по така подаденото искане са издадени два акта - Отговор изх. № 02524 от 19.09.2024 г. по описа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, подписан от юрисконсулт на ЕОС Матрикс“ ЕООД и Становище от Д. Б., Длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД, приложено към Отговор изх. № 02524 от 19.09.2024 г. Правилни са изводите на съда, че няма данни тези актове да са съобщени на заявителя Г. Г. на посочения в искането адрес. Видно от представените доказателства е направен опит за изпращане на изготвеното от длъжностното лице по защита на личните данни становище, но по неясни причини същото не е достигнало до своя адресат. Поради това администраторът на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕАД е постановил мълчалив отказ при нарушение на посочените разпоредби. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се доказват релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора претенцията на ответника за разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му бъде присъдена сума в размер на 255, 65 евро (500 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

11
  • чл. 209, т. 3 АПК
  • чл. 12 ОРЗД
  • чл. 1
  • чл. 12
  • чл. 17
  • чл. 18
  • чл. 208
  • чл. 21
  • чл. 221, ал. 2
  • чл. 37, ал. 1
  • чл. 4, т. 7