Определение № 426 от 29.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4512/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от И. С. И. срещу определение № 4054/11.09.2025 г. по к. ч. гр. д. № 2846/2025 г. на ВКС, Второ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба срещу протоколно определение от 20.05.2025 г. по гр. д. № 1283/2024 г. на ВКС, Второ г. о., като недопустима и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно, поради което иска същото да бъде отменено. Счита, че в случая не е налице хипотеза касаеща извършено оспорване на писмени документи свързани със спора, предмет на делото, а такива по надлежното извършване на процесуални действия – подаване на касационна жалба, в резултат на което касаят допустимостта на развилото се въз основа на нея касационно производство. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу преграждащо определение на касационния съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 20.05.2025 г. по гр. д. № 1283/2024 г. на ВКС, Второ г. о., е оставено без уважение искането на жалбоподателя за откриване на производство по оспорване автентичността на молба на И. И. от 08.03.2023 г. и пълномощно без дата, както и молба от 08.03.2023 г., с която е даден мандат на адвокат Д. и адвокат М.. Производството по делото е приключило с решение, постановено на 17.06.2025 г. Протоколното определение от 20.05.2025 г. е било предмет на обжалване пред друг състав на ВКС, който е оставил частната жалба без разглеждане. За да постанови обжалвания в настоящото производство акт, съставът на Второ гражданско отделение на ВКС е изложил съображения, че това определение е по движението на делото и не попада в нито една от двете групи, визирани в чл. 274, ал. 1 ГПК – не е преграждащо за развитието на производството и не е сред изрично посочените в закона определения, за които е предвидено, че подлежат на обжалване. Обжалваното определение е по движението на делото. В обобщение е приел, че същото не подлежи на последващ инстанционен съдебен контрол, а подадената от жалбоподателя частна жалба срещу него е недопустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Допустимостта на частната жалба се определя от характера на обжалвания акт съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. в случаите, в които определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването е изрично предвидено в закона. Определението на съда по чл. 193 ГПК не прегражда развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не препятства развитието на съдебното производство /в настоящата хипотеза същото е приключило с решение по чл. 290 ГПК, което е окончателно/. Освен това в процесуалния закон не е налице изрично предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. Неговата законосъобразност може да бъде преценявана едва с обжалването на крайния съдебен акт, в случай че такова е предвидено в закона. Изложените от жалбоподателя доводи за липсата на надлежно извършване на процесуално действие от насрещната страна, изразяващо се в подаване на касационна жалба, не са относими към допустимостта на подадената от него частна касационна жалба. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,