Определение № 80 от 18.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 936/2011 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от един от адв. Ю.А. – пълномощник на Р. Т. касатор по делото, съдържаща искане към съда да измени Решение № 96 от 15.10.2012 год. по настоящото дело в частта относно разноските. Искането е за присъждане на разноски и за предходните инстанции, съобразно частта с която на Т. е присъдено допълнително обезщетение при частично уважаване на главния иск – още 2010 лв. за първата инстанция и още 1087.50 лв. за въззивната инстанция. Има искане за изменение на въззивното решение и в частта с която Т. е била осъдена да заплати на ответника сумата 126.75 лв. Молбата е частично основателна. ВКС е бил сезиран с жалбата на Р. Т., срещу тази част на въззивно решение с която искът и с правно основание чл.226 ал.1 КЗ е бил отхвърлен. В касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски. Същото искане – разноски само за производството пред ВКС се съдържа и в представената по делото писмена защита. Представен е бил и списък по чл.80 ГПК в който се съдържа посочване само на разноските за касационната инстанция, поради което с решението си, съставът на ВКС е присъдил разноски само тях. Претендираното от Т. обезщетение за неимуществени вреди е било в размер на 40000 лв., а за имуществени – 1713 лв. Първоинстанционният съд е присъдил 20000 лв. + обезщетение за имуществени вреди в размер на 1704 лв. (не е направил редукция, съобразно съпричиняването.) Сторените разноски са в размер на 3480 лв. С решението си, съдът е присъдил 1792.04 лв. Обжалваемият интерес на Т. пред САС е бил за 20000 лв. неимуществени вреди. Сторените разноски са в размер на 1450 лв. ЗД [фирма] е обжалвал решението само в частта за имуществените вреди. Като е редуцирал задължението за имуществени вреди до размера на ½, съобразно приетото съпричиняване, САС е намалил имуществените вреди до 367 лв., присъждайки в полза на застрахователя разноски в размер на 126.75 лв. Не е изменил първоинстанционното решение в частта за разноските т.е. за присъдените на Т. 1792.04 лв. Становището на настоящия съдебен състав е, че допълнително дължимите разноски на Т. за първата инстанция възлизат на 817.96 лв., съобразно приетата различна степен на съпричиняване. На същото основание, за въззивната инстанция и се дължат разноски в размер на 725 лв. за неимуществените вреди. Задължението и за разноски към ЗД [фирма] също подлежи на редукция, като сумата вместо 126.75 лв. би следвало да бъде 63.37 лв. От това следва, че на Т. би следвало да бъдат присъдени допълнително още 1542.96 лв. за първа и втора инстанции и се намали задължението и към ЗД [фирма] до размера на 63.37 лв. При компенсация на насрещните задължения за разноски, ЗД [фирма] остава да дължи на Р. Т. още 1479.59 лв., освен присъдените от първоинстанционния съд. Предвид на горното като счете, молбата за частично основателна, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.