Решение № 7928 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2026 г.

Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Версол" ЕООД, представлявано от управителя Л. П., чрез адв. Т. Тошев срещу решение №1644 от 10.11.2025г. постановено по адм. д. № 722/2024 г. на Административен съд - Враца (АС- Враца), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение за налагане на финансова корекция № 06/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/1485#2 от 04.11.2024г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка, с изх. № 01-2600/1485#3 от 07.11.2024г., издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени оспореното решение за налагане на финансова корекция. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции. Ответникът- Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице твърдените в нея касационни основания и моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Враца е било образувано по жалба на "Версол" ЕООД против решение № 06/04/1/0/02497/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/1485 #2 от 04.11.2024г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка, с изх. № 01-2600/1485 #3 от 07.11.2024г., издадени от изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). С първото решение на „Версол“ ЕООД е наложена финансова корекция на осн. чл. 20 ал. 2 и чл. 27 ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 70 ал. 1 т. 7 вр. чл. 72 ал. 1 и чл. 73 ал. 1 вр. § 70 от ПЗР на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), по договор 06/04/1/0/024997 от 30.04.2018г. с дължима сума в размер на 52 844,04 лева. С второто решение е поправено първото в частта относно размера на финансовата корекция, като вместо сумата 52 844,04 лева е уточнено да се чете сумата от 52 884,04 лева. С оспореното решение на АС- Враца жалбата на „Версол“ ЕООД е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, административният съд приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, мотивиран по отношение на фактическите и правните основания за издаването му и не страда от пороци, които да водят до материална незаконосъобразност. Между ДФ “Земеделие“ и „Версол“ ЕООД е сключен договор № 06/04/1/0/02497 от 30.04.2018г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020г., с предмет на инвестицията „Модернизация на биологичното земеделско стопанство „Версол“ – етап 2, външен резервоар, система за подгряване на вода и напояване, водни кутии и специализиран софтуер“ с одобрени за финансиране разходи 267 952,25 лв. и субсидия в размер на 160 771,36 лв. След извършена проверка по обработката на подадена заявка на 15.07.2021г. от дружеството е била изплатена субсидия в размер на 136 233,27 лв., като периодът на мониторинг по договора бил до 15.07.2024г. При проверка за спазване на задълженията, заложени в чл. 15, ал. 1 от договора за финансово подпомагане и установяване на изпълнението на количествените показатели от Таблица № 3 на бизнес плана в съответствие с поетото от ползвателя задължение са извършени проверки на място в периода 14.07.2022г. - 04.08.2022г. и 15.06.2023г.-30.06.2023г. Целта на извършените проверки на място след плащане на финансовата помощ е да се направи оценка на изпълнението на количествените показатели в Таблица №3 на бизнес плана в съответствие с поетото от ползвателя задължение по чл.15 от договора. За двете проверявани финансови години (13.04.2021 г. - 12.04.2022 г. и 13.04.2022 г. - 12.04.2023 г.), общото изпълнение на одобрения бизнес план е в размер на 11.18% от заложеното в него количество произведена продукция, изчислено средно аритметично за всички проверявани години, и съответно неизпълнението било 38.82%, равняващо се на 52 884,04 лева. При постановяването на първоинстанционното съдебно решение са обсъдени конкретните доводи на жалбоподателя с детайлно посочване на относимите за спора факти и приложимата правна уредба по извършваната от ДФЗ проверка след уведомяването на „Версол“ ЕООД с писмо изх. № 01-2600/1485 от 12.07.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, че е открито производство по налагане на финансова корекция по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. С писмо с вх. №01-2600/1485♯1 от 30.07.2024г. е постъпило възражение от „Версол“ ЕООД в което е изложил твърдения, че причината за неизпълнение на заложените по бизнес плана приходи от продажба и заложеното количество произведена продукция е липсата на работна ръка и последиците от пандемията COVID-19. По делото са изслушани и приети съдебно-счетоводна експертиза (СЧЕ) и съдебно агро-техническа експертиза (САТЕ). От доказателствата по делото, съдът приел, че се установява неизпълнение на бизнес плана към договора за проверяваните две години. Посочил, че „Версол“ ЕООД е нарушил чл. 15 ал. 1 от договора за подпомагане, като размера на финансовата корекция е правилно определен от административният орган, което се подкрепя от изготвената по делото ССчЕ. Съдът приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя за форсмажорно обстоятелство – непреодолима сила/извънредни обстоятелства/ по смисъла на чл. 21 ал. 2 от договора, тъй като с липсата на работна ръка и последиците от пандемията COVID-19 не са такива обстоятелства. Съдът посочил, че от заключението на САТЕ е констатирано, че за процесните периоди на проверката са налице форсмажорни обстоятелства - суша и екстремни валежи, които не са могли да бъдат предвидени от земеделския производител, същите са причина за неизпълнение на бизнес плана, т.е. основание за освобождаване от отговорност по чл. 21 ал. 2 б. “в“ от договора – тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството. От представените доказателства по делото, съдът установил, че жалбоподателят не е информирал ДФЗ, поради което е загубил правото си да се позовава на тях съгласно разпоредбите на чл. 21 ал. 3 и ал. 4 от договора. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но със следните коригиращи мотиви. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Неправилен обаче е изводът му, че в случая е налице непреодолима сила (форсмажорно обстоятелство). Съобразно § 1, т. 23а от ДР на Наредбата, "непреодолима сила и извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Съгласно параграф 2, за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Посочената норма вече е била предмет на тълкуване от Съда на ЕС. Съобразно установената практика, в контекста на ЕЗФРСР непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа (решения от 17 декември 2015 г., Szemerey, C-330/14, EU: C: 2015: 826, т. 58, от 16 февруари 2023 г., Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, C-343/21, EU: C: 2023: 111, т. 58, и от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry, C-169/22, EU: C: 2023: 638, т. 39). Заключението на вещото лице служи на съда, за да установи определени факти по делото, като го преценява с оглед на всички данни по делото, подобно на другите доказателства. Така заключението на вещото лице лежи на същата плоскост като останалите доказателствени средства. Видно от приетата по делото съдебно-агротехническа експертиза (САТЕ), съдържаща справка от Националния институт по хидрология и метеорология за месечните норми на валежите за периода от април 2021 г. до декември 2023 г., се установява следното: за първия период (13.04.2021 г. – 12.04.2022 г.) е налице само един месец с екстремни валежи – октомври 2021 г. За втория период (13.04.2022 г. – 12.04.2023 г.) се отчитат само един месец с екстремно засушаване (октомври 2022 г.) и един месец с екстремни валежи (януари 2023 г.). От представените отчетени стойности на валежите и засушаването по никакъв начин не могат се квалифицират като природно бедствие. Същевременно от проверката на място и приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че за първата година от изпълнението на бизнес плана дружеството е произвело общо 2,186 тона продукция (без био маруля), което представлява 8,90% от одобрените от ДФЗ количества (24,55 тона). За втората година „Версол“ ЕООД е произвело 3,393 тона продукция (без био маруля), което равнява на 13,82% от одобрените количества. Този обем е по-висок от добива през първата година, въпреки че през втория период са регистрирани две екстремни метеорологични явления (засушаване и валеж), а през първия – само едно. В конкретния случай, посочените данни изключват възможността климатичните условия да се квалифицират като „тежко природно бедствие, засегнало сериозно стопанството“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Липсва и причинно-следствена връзка между метеорологичните явления и неизпълнението на заложените показатели, тъй като през годината с повече екстремни периоди дружеството е реализирало по-висока продукция. Следователно събраните доказателства не могат да обосноват правен извод за наличието на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. На следващо място, в конкретния случай дружеството се позовава на обстоятелствата по чл. 2, § 2, б. "в" от Регламента едва в хода на съдебното производство. Съобразно нормата на чл. 61 от Наредба № 9/21.03.2015 г., страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства. При наличието на такива обаче, съобразно предвиденото в ал. 2, ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е задължен да уведоми писмено РА за възникването на обстоятелствата по ал. 1 и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице има възможност да го направи. В конкретната хипотеза нито е установено наличието на непреодолима сила, нито задължението за уведомяване е изпълнено. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни основания налагащи отмяната на оспореното решение. Същото е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,