Определение № 9558 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9852/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от О. Т. А., гражданин на Йордания, чрез адв. Д. Радославова срещу определение №26496/05.08.2025г. постановено по адм. д. №6529/2025г. на Административен съд-София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане негова жалба. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради постановяването му в противоречие със съдопроизводствените правила. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на административния съд със задължителни указания за разглеждане на спора по същество. Ответникът по частна жалба началникът на отдел "Миграция" при СДВР не взема становище. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и насочена срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба с вх. №14644/11.06.2025г. на О. Т. А. срещу заповед №6166/23.05.2025г. на началника на отдел „Миграция“ при СДВР, с която е отказано предоставянето на право на продължително пребиваване на чужденеца в Република България. Към жалбата са приложени препис от жалбата за ответника, заверен от страната препис на заповед рег.№ 513з-6166/23.05.2025г., подписана от С. Славчев за началник отдел "Миграция" съгласно заповед № 513з-5977/19.05.2025г. и вносна бележка за платена държавна такса. С разпореждане от 12.06.2025г. съдът е изискал цялата административна преписка. С последващо разпореждане №24359/15.07.2025г., съдът е оставил без движение жалбата на О. Т. Ф. А., по която е било образувано производството, като е приел същата за нередовна. Указал е на жалбоподателя в седмодневен срок от получаването на съобщението да посочи точен номер и дата на издаване на акта, лицето, което го е издало, и длъжността, която заема, както и да посочи в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт и искането му до съда. Изрично е посочено, че при неизпълнение на указанията в дадения от съда срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Съобщението е връчено на 21.07.2025г. лично на чужденеца, а в изпълнение на разпореждането, на 30.07.2025г. чужденецът е подал молба уточнение. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на О. Т. А.. За да постанови този резултат, първоинстанционния съд е приел, че нередовностите не са отстранени от жалбоподателя в указания срок. Също така съдът е приел, че подадената уточняваща молба от 30.07.2025г. е бланкетна, а и подаването на последваща молба след като е изтекъл установения срок не може да се вземе предвид от съда. По тези съображения АССГ е приел, че са налице условията на чл. 158, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК, поради което е оставил жалбата без разглеждане, а образуваното производство е прекратено. Така постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено. След анализ на представените доказателства, данните по делото и извършените процесуални действия в хода на съдебното производство, настоящият състав приема, че дадените от Административен съд – София-град указания са неправилни и неясни. В жалбата, адресирана до АССГ, се съдържа означение на обжалвания акт. Макар в посочения в жалбата номер на заповедта да не се съдържа първата сигнатура от номера на заповедта (посочен е № 6166 вместо рег.№ 513з-6166), изрично е посочена датата на издаването й; органът, който я е издал. Освен това към жалбата е приложен заверен от страната препис от обжалваната заповед и не се установява този препис да е различен от заверения препис на заповедта, представен с административната преписка. Освен това в жалбата си О. Т. А. е посочил, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е необоснована, постановена при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правните норми и явно несъответствие с целта на закона. Изтъкнал е, че е нарушена разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като не са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и дадените от него обяснения. Направил е твърдение, че заповедта е постановена в противоречие с влязло в сила решение и е нарушен чл.8 от ЕКПЧ. По изложените съображения за незаконосъобразност на заповедта жалбоподателят е поискал и нейната отмяна. Така изложените факти относно съдържанието на жалбата водят до извод, че Административен съд – София-град не е изследвал достатъчно задълбочено материалите по делото и е дал бланкетни указания, касаещи нередовности на жалбата в производството, каквито в случая не са налице. Съобразно правилото на чл.158 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка на редовността на жалбата, при която следва да прецени дали тя отговаря на изискванията на чл.150, ал.1 и ал.3 и чл.151 АПК. Неспазването на кое да е от тези изисквания обуславя и нередовност на жалбата. Само в тази хипотеза- на констатирани нередовности, съдията-докладчик е овластен да остави жалбата без движение и да даде на жалбоподателя задължителни указания за отстраняване на констатираните нередовности. При това, за да приложи законосъобразно чл. 158, ал. 3 АПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл. 158, ал. 1 АПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на жалбоподателя за отстраняване на констатираните нередовности. С други думи, неизпълнението на неправилни или неясни указания не може да породи последиците на чл. 158, ал. 3 от АПК. В настоящата хипотеза първоинстанционният съд е констатирал нередовности, които не са налице- в първоначалната жалба оспорваният акт е индивидуализиран в достатъчна степен- с посочване на неговите номер (макар и без сигнатурата "513з"), дата на издаване и издател. Освен това заверен от страната препис на обжалваната заповед е приложен и към жалбата, поради което направената от първоинстанционния съд констатация за нередовност по смисъла на чл.150, ал.1, т.5 от АПК, е напълно необоснован. Направени са и конкретни твърдения относно основанията за незаконосъобразност на обжалваната заповед, както и конкретно искане за отмяната й, поради което следва да се приеме, че жалбата отговаря на изискванията на чл.150, ал.1, т.6 и 7 от АПК. Следва да се отбележи, че нормите на чл.150 и чл.151 не изискват от жалбоподателя да посочи лицето, което е издало обжалвания акт и и длъжността, която заема. Определението по чл. 158, ал. 3 АПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с разпореждането по чл. 158, ал. 1 АПК, с което жалбата или протеста е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й. Допуснатите от съда нарушения в определението на съда по чл. 158, ал. 1 АПК рефлектират и върху определението по чл. 158, ал. 3 АПК. Ако констатираните от съдията-докладчик нередовности не са налице или дадените указания са неправилни или неясни, те не могат да доведат до неблагоприятната последица, визирана в чр.158, ал.3 от АПК, респ. неизпълнението на такива указания не може да послужи като основание за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на делото. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени като делото се върне на първоинстанционния съд за нова преценка относно редовността на подадената жалба. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение