Определение № 222 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10792/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Е. Г. М., от гр. Варна, против определение №9586/03.09.2025 г., поправено с определение №9870/12.09.2025 г. по адм. д. № 1434/2025 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното определение, поправено с определение № 9870/12.09.2025 г. е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за предоставяне на правна помощ и освобождаване от такси и разноски по подадената от нея частна жалба с вх. № 12708/28.07.2025 г. против определение № 7921/15.07.2025 г. по адм.д. №1434/2025 г. на Административен съд Варна. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че от доказателствата за имущественото състояние не следва извод, че М. не разполага със средства за заплащане на адвокат и не са налице обстоятелства за освобождаване от такси и разноски, доколкото притежва и недвижими имоти. Така постановеното определение, поправено с последващо такова, е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, в които страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В този аспект първоинстанционният съд адекватно е изтъкнал, че основанията за предоставяне на правна помощ следва да са в отношение на кумулативност. В случая жалбоподателката не е доказала, че се грижи за сина си, който е с 80 % инвалидност пожизнено, тъй като не е представила пожизнен ТЕЛК на сина си. Недоказано се явява и твърдението й, че издържа 23- годишната си дъщеря, която е студентка, а дружеството й е без назначени работници и с отрицателе финансов резултат. Доказателства за издръжката на дъщеря си жалбоподателката не е ангажирала, като представената справка за дъщеря й е за предходната учебна година без отразени данни средставата да са заплащани от жалбоподателката. Съгласно чл.23, ал. 3, т. 2 от ЗПП имущественото състояние на молителя се удостоверява с декларация. От същата е видно, че жалбоподателката притежава апартамент, оофис и гараж, които могат да бъдат източник на доходи, както правилно е приел първоинстанционния съд. В случая жалбоподателката извършва търговска дейност и като управител на дружество се осигурява на минимален доход, като твърди, че не получава доход от трудов договор или личен труд. Липсват обаче доказателства, че дружеството е с деклариран отрицателен резултат. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да сочат, че жалбоподателката не разполага със средства за заплащане на адвокат за процесуално представителство по подадената от нея частна жалба, както и такива, които да водят до извода, че не разполага със средства за заплащане на такси и разноски в посоченото производство по подадената от нея частна жалба. На тази плоскост законосъобразно първоинстанционният съд е заключил, че не е налице и втората кумулативно дадена предпоставка- интересите на правосъдието да налагат представителство на адвокат. В случая липсват такива интереси на правосъдието с оглед констатираната недопустимост на жалбата като насочена срещу неподлежащ на оспорване акт, а доколкото се касае до отстраняване на нередовности на частната жалба съобразно указанията на съда, то това е свързано с действия, които не изискват юридически познания. Предвид изложеното, като е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ и освобождаване от такси и разноски по подадената от жалбоподателката частна жалба с вх. № 12708/28.07.2025 г. против определение № 7921/15.07.2025 г. по адм.д. №1434/2025 г. на Административен съд Варна и е оставил искането в тази насока без уважение, съдът правилно е приложил материалния и процесуалния закон. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,