Определение № 25 от 18.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3969/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба на А. К. К., срещу определение № 331от 16.11.2020 г. по гр.д. № 3576/2020 г на ВКС, 3- то г.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на определение №359 от 24.09.2020г по гр.д № 2436/2020г, постановено от състав на 3-то г.о ВКС в производство по чл.274,ал.2 ГПК .Потвърдено е разпореждане от 28.07.2020г на АС Велико Търново на връщане на частна жалба на А. К., постъпила срещу разпореждане за връшане на предходна негова частна жалба Жалбата подновява оспорването на основанията ,довели до оставяне на постъпилите молби и жалби на страната без разглеждане по същество. Връщането на молбата за отмяна се оспорва като неправилно и незаконосъоразно „съгласно българското и европейско законодателство„. Твърди се ,че определение № 331от 16.11.2020 г. по гр.д. № 3576/2020 г на ВКС, 3- то г.о е нередово, ирелевантно ,че определението е съвкупност от изречения, формирани от думи без смислено единство и логика; че е извършена измама и изнудване ,тъй като е поискана дължавна такса от 15 лв и че има правоприложим спор между институция и легитимирана страна. Частната жалба е допустима .По същество е неоснователна С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил молбата на жалбоподателя без разглеждане поради това ,че като подлежащ на отмяна акт при основание по чл. 303 ал.1 ГПК се сочи определение, по отношение на което законът не предвижда и следователно не допуска да се приложи този извънреден способ .Разяснени са постановиките на ППВС №2/1977г ,според които отмяна е допустима поотношение на актове ,които се ползват със сила на пресъдено нещо. В случая молетелят А. К. е искал отмяна на определение ,с което не е разрешаван спор относно материално право, а е бил разрешен процесуален въпрос.С определение е било отречено процесуалното прво на молителя да обжалва разпореждане по движение на делото ,по реда на инстанционния контрол .Законът не допуска нито обжалване, нито отмяна по чл. 303,ал.1 и сл. ГПК на тази категория съдебни актове .В обжалваното понастоящем определение съставът на ВКС съответно се е съобразил с постановките по т. 6 от Р №7/2017г на ОСГТК на ВКС ,които са задължителни за съдилищата.Това не са „незнайни причини“, както се твърди в жалбата. Допустимостта на съдебните производства, съответно задължението на съда да не допуска до разглеждане недопустими искания, е уредена с императивни / от публичен характер / норми,които също са посочени в мотивите на определението и са приложени съответно. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Предвид изложеното,Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,