Определение № 1507 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 474/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане подадено на 19.12.2025 г. от Д. П. Д. за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязло в сила Решение № 11806 от 30.11.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 5313/2023 г., с което е оставено в сила Решение № 74 от 13.04.2023 г. на Административен съд (АС) – Видин по адм. дело № 256/2022 г. Искателят излага, че с Решение № 11806 от 30.11.2023 г., на ВАС по адм. дело № 5313/2023 г., е оставено в сила Решение № 74 от 13.04.2023 г. на Административен съд – Видин по адм. дело № 256/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №1-4492 от 19.10.2022 г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която на основание чл.194, ал. 1, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в ГДИН. Сочи, че за вмененото му деяние е било образувано следствено дело №1513/2022 г. по описа на Окръжна следствена служба (ОСлС) при Окръжна прокуратура (ОП) – Видин, което по негови данни към настоящия момент е прекратено, като това е станало през месец ноември 2025 г. Отказано му е да получи препис от постановлението за прекратяване. Счита, че проведените действия по разследването, след влизане в сила на решението на ВАС и установените нови факти и обстоятелства, довели до прекратяването на наказателното производство, покриват хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Прави искане Решение № 11806 от 30.11.2023 г. на ВАС по адм. дело № 5313/2023 г., с което е оставено в сила Решение № 74 от 13.04.2023 г. на АС – Видин по адм. дело № 256/2022 г. да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Видин. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение. Направил е доказателствено искане да бъдат изискани от ОСлС при ОП – Видин материалите от следствено дело №1513/2022 г. Ответникът – главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, Петчленен състав, приема искането за процесуално недопустимо по следните съображения: Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя му е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Сроковете са преклузивни и изтичането им погасява правото да се иска отмяна. Решението, чиято отмяна се претендира, е влязло в сила на датата на постановяването му от касационната инстанция – 30.11.2023 г. Едногодишният срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК е изтекъл на 30.11.2024 г. Искането е подадено на 19.12.2025 г., т. е. далеч извън предвидения срок. Подаденото след изтичането на преклузивния срок искане е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество, поради което искането следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният административен съд, Петчленен състав на втора колегия