Определение № 2247 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 16/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба на Т. М. Б. от [населено място], община Елин Пелин, чрез адв.Митев от САК, срещу Определение № 1543/03.12.2025 г. /погрешно записано в частната жалба с № 1220/ по адм. дело № 1220/2025 г. по описа на Административен съд - София област. Твърди се неправилност и незаконосъобразност, като се иска съдът да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - директорът на ТП на НОИ - София област чрез юриск.Брусева намира частната жалба за недопустима. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Определение № 1543/03.12.2025 г. по адм. дело № 1220/2025 г. по описа на Административен съд София - област съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. М. Б. срещу Разпореждане №1011-22- 5543/08.10.2025г. на ръководител „ПО“ към ТП на НОИ - София област и е прекратил производството по делото. Приел е, че оспорващият няма правен интерес от оспорването на акта, тъй като при обжалването му по административен ред, с Решение №1012-22-172#1 от 05.11.2025г. на директора на ТП на НОИ София - област е отменено Разпореждане №1011-22- 5543#1/08.10.2025г. на ръководител „ПО“ към ТП на НОИ - София област като незаконосъобразно. Определението е валидно, допустимо и правилно. За да достигне до този правен резултат, първоинстанционният съд правилно е приел, че обжалваното решение по естеството си е акт по чл. 117, ал. 1 КСО, според която норма пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават и разглеждат жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Законодателят е въвел в КСО задължително административно оспорване на актовете на ПО и останалите органи, посочени в КСО, пред горестоящия административен орган, който в случая е директорът на ТП на НОИ София - област. Видно от данните по делото, след издаване на Разпореждане №1011-22- 5543#1/08.10.2025г., Т. Б. е упражнил правото си по чл.117, ал.1 и в срока по чл.117, ал.2 КСО го е оспорил пред горестоящия административен орган. Със своето решение директорът на ТП на НОИ София област е уважил жалбата на Б. и отменил Разпореждане №1011-22- 5543#1/08.10.2025г. Впоследствие, с Разпореждане № 10 по прот. 2277 от 24.11.2025г. органът по осигуряването е възобновил личната пенсия за инвалидност на Б., като по този начин същият е постигнал целения от него правен резултат. Предвид гореизложеното, обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение