Определение № 1454 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2283/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. А. К. и Е. А. Г. от [населено място] срещу определение № 3275 от 14.03.2023 г. по в. гр. д. № 13633/2021 г. на Софийския градски съд, с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателите по чл. 248 ГПК за изменение /допълване/ на решение № 359 от 20.01.2023 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно, поради което искат неговата отмяна и вместо него да се постанови друго, с което да им се присъдят разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената въззивна жалба на насрещната страна. Ответникът по частната жалба счита същата за недопустима, респ. за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Производството по в. гр. д. № 13633/2022 г. на Софийския градски съд е образувано по въззивни жалби на Д. Р. Д., както и на К. А. К. и Е. А. Г. срещу решение № 20161913 от 22.07.2021 г. по гр. дело № 10090/2020 г. на Софийския районен съд, 65 с-в, в различни негови части, като с посоченото решение № 359 от 20.01.2023 г. същото е потвърдено изцяло. С това решение разноски не са присъдени, като в мотивите му е посочено, че такива не се претендират от страните. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в представените по делото договори за правна помощ и съдействие е посочено, че техен предмет е изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивния съд. Тъй като подадените от молителите въззивни жалби са отхвърлени изцяло, липсва основание насрещната страна да понесе направените от тях разноски за въззивното произрводство. Обжалваното определение е правилно. В случая договореното и заплатено от частните жалбоподатели адвокатско възнаграждение за въззивното производство е само за изготвяне на подадената от тях въззивна жалба и процесуално представителство, а не и за подадения отговор на въззивната жалба на насрещната страна, поради което и с оглед изхода на делото пред въззивния съд правилно същият е приел, че предпоставките на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК за присъждане на разноски в тяхна полза не са налице. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,