Определение № 60306 от 14.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3566/2021 г.

Производството е по реда на чл.309, ал.1 ГПК във вр. с чл.282, ал.2 ГПК. Молителят К. К. Й., [дата на раждане] год., чрез неговата майка и законен представител М. Й., иска да бъде спряно изпълнението на влязло в сила решение №747 от 29.06.2021 г. по гр.д. № 1272/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е разпоредено връщане на детето в държавата по постоянното му местопребиваване - Великобритания и предаването му на неговия баща К. В. Й.. Твърди се, че в срок – на 02.08.2021 г. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение. В молбата за отмяна се поддържа, че са налице основанията по чл. 303, ал.1, т.5 и 6 ГПК за отмяна на решението, тъй като малолетният К. К. Й. не е бил конституиран като страна по делото и не е имал възможност да участва в процеса по делото, с което се засягат правата му. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за спиране изпълнението на влязлото в сила решение трябва да бъде оставена без уважение като подадена по недопустимо производство за отмяна, предвид следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл.309, ал.1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на надлежна страна съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 – 6 ГПК. По посочения ред обаче може да се спира изпълнението само по искане на надлежна страна, а малолетното дете К. К. Й. не е такава страна. Процесуално легитимирани да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал.1 ГПК са страните по делото, както и необходимите другари, спрямо които решението има сила – чл. 304 ГПК. Малолетното дете К. К. Й. няма качеството на страна по делото, нито на необходим другар. Атакуваното влязло в сила съдебно решение е постановено в производство по чл. 22а от Закона за закрила на детето по молба за връщане на малолетно дете по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца от 1980 г. В производството по чл. 22а от Закона за закрила на детето участват Министерство на правосъдието, когато молбата е подадена чрез него или лицето направило искането; заинтересованите лица и прокурор - чл. 22а, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от закона. В това производство се изслушва становище на дирекция „Социално подпомагане” към общината по настоящия адрес на детето, а съдът изслушва детето съгласно чл. 15 от закона - ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Малолетното дете не е страна в това производство, а интересите му са защитени чрез представител на Прокуратурата на Република България и участието на органите за закрила на детето, какъвто орган е дирекция „Социално подпомагане”. В молбата за отмяна липсват твърдения, че в производството по чл. 22а от Закона за закрила на детето по гр.д. № 1272/2021 г. на Софийския апелативен съд не са участвали надлежните страни – Министерство на правосъдието като представител на молителя, майката на детето, прокурор от Софийска апелативна прокуратура като представител на Прокуратурата на България и за неуведомяване на съответната дирекция „Социално подпомагане”. Искането за спиране изпълнението на влязлото в сила съдебно решение за връщане на малолетното дете, постъпило по недопустимо производство за отмяна, следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.