Решение № 14706 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2018 г.

Решение № 14706 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Общинският съвет – Горна Малина е подал касационна жалба против решение № 872 от 03.11.2017 г. по адм. дело № 791/2017 г. по описа на Административния съд – София област, с което по жалбата на Р. Георгиева е отменено решение № 59 по протокол 6/19.05.2017 г. на този орган и преписката е върната на органа за произнасяне в срока по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Излагат се доводи за недопустимост на решението поради неподсъдност на спора и алтернативно, за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Поискано е да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата. Направено е възражение за прекомерност на сторените от ответната страна разноски. Ответницата Р. Георгиев е оспорила касационната жалба и е поискала да се отхвърли в присъждане на направените разноски. Ответниците П. Николова, И. Николов и Х. Димитрова не са взели становище. Ответницата П. Бонева е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заявление № 94 Р-16/22.03.2017 г. до кмета на община Горна Малина Р. Георгиева, наследник на И. Стоилов, поискала всички наследници да бъдат обезщетени със земя в землището на село Горна Малина. В молбата се посочва, че с решение № 1558810.02.2010 г. Общинската служба по земеделие-Горна Малина признала право на собственост на И. Стоилов върху нива от 3 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на село Горна Малина. С решението обаче била възстановена собствеността само върху 1, 106 дка. Поради липса на свободна площ е отказано възстановяване на площ от 1, 894 дка, за която наследниците на И. Стоилов искат да бъдат обезщетени. На 12.05.2017 г. кметът на община Горна Малина отправил предложение до Общинския съвет-Горна Малина за гласуване на решение със следното съдържание: "Не обезщетява със земеделска земя в землището на село Горна Малина за имот от 1. 894 дка, находящ се в местността "Руховец", за който с решение № 1558/10.02.2010 г. на Общинската служба "Земеделие"– Горна Малина" бил постановен отказ да бъде възстановен на наследниците на И. Стоилов. В решението на Общинската комисия "Земеделие" - Горна Малина в частта за постановения отказ били изложени мотиви, че собствеността не се възстановява, тъй като имотът по графични данни е 1, 446 дка. Предложението на кмета на община Горна Малина било разгледано на заседание на Комисията по териториално устройство, общинска собственост и евроинтеграция към Общински съвет – Горна Малина, проведено на 19.05.2017 г., която изразила становище, че следва да се приеме решение в този смисъл. Впоследствие предложението било разгледано на заседание на Общинския съвет – Горна Малина на 19.05.2017 г. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8, ал. 2, предл. четвърто и чл. 27, ал. 3 - 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост, с 10 гласа "за", 0 гласа - "против" и 1 глас - "въздържал се", Общинският съвет-Горна Малина приел решение № 59 по протокол 6/19.05.2017 г. със следното съдържание: "Не обезщетява със земеделска земя в землището на село Горна Малина за имот от 1, 894 дка, находящ се в местността "Руховец", отказан да бъде възстановен на наследниците на И. Стоилов с решение № 1558/10.02.2010 г. на ОбС "Земеделие" – Горна Малина". От правна страна административният съд приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган, с необходимото мнозинство, на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост, чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 27, ал. 3-5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. При постановяването му било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението не съдържало позоваване на относимите правни разпоредби на § 27, ал. 2, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп. ДВ, бр. 61/2016 г., в сила от 05.08.2016 г.) във връзка с чл. 45ж ППЗСПЗЗ. Общинският съвет бил задължен да се произнесе по реда на предвидената в закона процедура, която се откривала по мотивирано искане на общинската служба по земеделие, а такова искане нямало. Към предложението на кмета на община Горна Малина не се прилагала скица–проект, а на представеното решение № 1558/10.02.2010 г. на Общинската служба "Земеделие" – Горна Малина имало само отбелязване, че е влязло в законна сила, без да е посочена датата на влизането му в сила. С оглед констатираните пороци на решението на общинския съвет административният съд постановил отмяната му и върнал преписката за произнасяне в срока по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Касационната инстанция намира, че решението е допустимо и правилно. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на съдебния акт по съображения, че спорът бил разгледан от административния съд вместо от районния съд, който бил компетентен да се произнесе по него съобразно § 19, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Съгласно цитираната разпоредба индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая обаче решението на общинския съвет е прието по общия ред, извън процедурата, която урежда чл. 45ж ППЗСПЗЗ. Поради това подсъдността на спора се определя съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, която предвижда, че актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за допуснато от Общинския съвет–Горна Малина съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемането на решение № 59 по протокол № 6 от 19.05.2017 г. Р. Георгиева се е обърнала към кмета на Община Горна Малина с искане за обезщетяване със земя, общинска собственост, за имот, внесен в трудово-кооперативно стопанство от нейния наследодател И. Стоилов, правото на собственост върху който не е било възстановено в стари реални граници поради постановения от общинската комисия по земеделие отказ с влязло в сила решение. Кметът на община Горна Малина е внесъл в общинския съвет проект за решение за отказ, без да е бил сезиран от общинската служба по земеделие. Тъй като не е компетентен да вземе становище по заявлението на Р. Георгиева, кметът на община Горна Малина е следвало да го изпрати на Общинската служба "Земеделие" - Горна Малина, която да се произнесе по него. Едва след приключване на административната процедура пред общинската служба по земеделие и ако е формирано положително становище по искането за обезщетяване, началникът на службата прави мотивирано предложение по чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ чрез кмета на общината до общинския съвет. Общинският съвет приема решение за обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд при наличието на предпоставките, предвидени в § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тъй като Общинският съвет-Горна Малина не е бил надлежно сезиран от общинската поземлена комисия чрез кмета на община Горна Малина, той не дължи произнасяне по същество по внесеното от кмета на община Горна Малина предложение. Преписката, която административният съд е върнал на съвета за ново разглеждане, следва да бъде прекратена. С оглед отсъствието на сочените в касационната жалба отменителни основания решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. В полза на ответницата Георгиева следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 1.03.2019 г. Противната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не следва да се уважи при положение, че минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство по административни дела е 500 лева, както е записано в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г за минималния размер на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд