Решение № 4368 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Банка ДСК" АД (банката, дружеството), подадена чрез пълномощник, против решение № 22150 от 27.06.2025 г. по адм. д. № 3060/2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил подадената от дружеството жалба срещу заповед № 6608/17.12.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на банката е забранено използването на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, пр. трето от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: да не предоставя своевременно Стандартен европейски формуляр (СЕФ) на потребителите, изисквайки преди получаването му да бъдат подписвани документи, които не са предпоставка за неговото предоставяне. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е необосновано - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че в отсъствие на фактически спор съдът не е изследвал релевантните факти, обсъдени в обжалвания акт; не ги е анализирал в контекста на посоченото от органа правно основание за издаване на оспорената заповед; не е съобразил приетото от органа в контекста на твърдяната нелоялна търговска практика. Сочи, че съдът е изложил бланкетни мотиви и е извършил формална проверка на оспорения акт. Касационният жалбоподател оспорва извода за отсъствие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според него в решението липсва анализ на доказателствата и конкретни мотиви както относно приложението на материалноправните разпоредби, така и съответствието с целта на закона. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваната заповед. Претендира разноски за защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че длъжностни лица на КЗП са извършили проверка в офис на "Банка ДСК" АД в гр. Габрово на 03.12.2024 г. за спазване изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и ЗЗП. В качеството на потребител под прикритие длъжностно лице на КЗП е поискало информация за условията, които се предлагат при отпускане на потребителски кредит в размер на 1500 лв. със срок на погасяване 6 месеца. В хода на проведения разговор със служител на банката са уточнени и изяснени условия и параметри по кредита. След това длъжностното лице на КЗП е поискало проектодоговор във връзка с предоставена информация по кредита. Служителят е обяснил, че клиентът следва да подпише предварително документи и е предоставил за подпис искане за кредит; приложение № 2; декларация-съгласие; декларация за предоставяне на преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 ЗПК (без тази информация да е дадена); декларация към искане за кредит; погасителен план; общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. След подписването им от потребителя под прикритие служителят на банката е предоставил Стандартен европейски формуляр; договор за кредит за текущо потребление; рамков договор за предоставяне на платежни инструменти; декларация за информираност за получаване на Общи условия на Банка ДСК за предоставяне на платежни услуги на физически лица; допълнително споразумение за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка; справка за IBAN. След предоставянето им длъжностните лица на КЗП са се легитимирали и са изготвили констативен протокол за резултатите от проверката. Протоколът е подписан от другата страна и от нея са изискани допълнително документи. При представянето им "Банка ДСК" АД е изразила писмено становище. КЗП на проведено заседание от 17.12.2024 г. е приела, че "Банка ДСК" АД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. трето от ЗЗП. Председателят на КЗП, предвид констатациите от извършената проверка и представените от банката документи, е издал оспорената в производството заповед № 6608/17.12.2024 г., с която забранява на "Банка ДСК" АД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. трето от ЗЗП, а именно: да не предоставя своевременно Стандартен европейски формуляр на потребителите, изисквайки преди получаването му да бъдат подписвани документи, които не са предпоставка за неговото предоставяне. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. Според съда по делото е доказано, че СЕФ е предоставен на потребителя заедно с договора за кредит, като преди това са му предявени за подпис документи, които са свързани с договора за кредит и обвързващите го общи условия на кредитора. Обосновал е извод, че тази търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването й, тъй като лишава същия от възможността да направи своя избор за сключване на договор за кредит, сравнявайки предложението на кредитора с предложенията на други кредитори. Като е приел, че е изпълнен фактическия състав на заблуждаваща търговска практика по чл. 68е, ал. 2, пр. трето от ЗЗП, съдът е обосновал извод за законосъобразност на обжалваната заповед на председателя на КЗП. Решението е неправилно. Правилен е изводът за компетентността на издателя на акта и законоустановената форма на заповедта. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С оспорения акт е приложена принудителна административна мярка по отношение на търговското дружество. Характерът на тези мерки не изисква от органа изпълнение на задължението по чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като с тях се цели бързото и ефективно предотвратяване или преустановяване на нарушения или отстраняване на вредните последици от тях. Касаторът е изразил становище пред органа и е упражнил правото си на защита чрез съдебно оспорване на издадения акт. Разпоредбата на чл. 68е, ал. 2 ЗЗП възпроизвежда чл. 7, § 1 Директива 2005/29/ЕО. Административният орган в случая се е позовал на третата хипотеза, която изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; тази търговска практика да се състои в непредоставяне своевременно на съществена информация по смисъла на ал. 1, както и като резултат или възможност за такъв да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Върховният административен съд в хипотезите на нелоялна търговска практика еднопосочно в своите съдебни актове е подлагал на преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, като тази преценка е за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Преценката е обусловена от средния добре информиран, наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 на Директива 2005/29/ЕО критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай. По аргумент от чл. 68е, ал. 1 ЗЗП съществена е тази информация, която е необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение. Ориентир, съгласно същата норма, е целият фактически контекст на използваната търговска практика, всички нейни характеристики и обстоятелства, както и начинът на осъществяване на комуникацията (в този см. решение № 3238 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 232/2024 г.) Касационният съдебен състав приема, че в конкретния случай не са изпълнени елементите от фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 3-то ЗЗП. Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Според § 13, т. 2 ДР на ЗЗП "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В този смисъл "Банка ДСК" АД е търговец, тъй като предоставя конкретната услуга като част от професионалната дейност. Предоставянето на потребителски кредит е услуга, която безспорно е "търговска практика" по смисъла на § 13, т. 23 ДР на ЗЗП. Не са изпълнени обаче останалите елементи от състава на приложената принудителна административна мярка. Страните не спорят относно предоставянето от служител на банката на описаните в акта по поредност декларации по образец и документи на потребителя под прикритие при заявено от него намерение да поиска кредит за текущо потребление. Спорът е дали предоставянето на СЕФ към момента на предоставянето за сключване на индивидуалния договор за кредит за текущо потребление хипотетично води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Решението на конкретния потребител се отнася до това дали да сключи договор за такъв кредит или не. Принципното решение за получаване на кредит за текущо потребление е на потребителя. В случая потребителят под прикритие е провел разговор със служител и е изслушал всички възможности и условия, които банката може да му предостави съобразно зададените критерии от конкретното лице. То е подписало всички предварително представени му документи и декларации, включващи погасителен план, обща информация в табличен вид, общите условия за отпускане на потребителски кредит и общите условия за работата на търговеца. След това, при непрекъсваем процес на разговор и обсъждане, на потребителя са предоставени Стандартния европейски формуляр и индивидуален договор за кредит за текущо потребление. Това означава, че потребителят в случая е могъл да се запознае първо с информацията в СЕФ, която не е обвързваща, и в резултат на цялата получена информация - да се запознае със съдържанието на представения договор за потребителски кредит и да го сключи, респ. да се откаже. Видно е от данните по делото, че в конкретния случай СЕФ не носи никаква допълнителна информация за потребителя. Наред с горното, не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че условията по кредита са идентично отразени както в общата информация, предоставена в табличен вид, така и в погасителния план, така и в СЕФ, в която са отразени текстово и изисквания, съдържащи се в общите условия, които са предоставени на потребителя. Административният орган в акта си не навежда никакви твърдения, че информация не е предоставена в установената в Приложение 2 към чл. 5 ЗПК форма или не е предоставена своевременно в пълнота, защото изискването за предоставяне на СЕФ по чл. 5, ал. 2 ЗПК е във връзка с ал. 1 на тази разпоредба. В случая самият орган е посочил в акта, че СЕФ е представен ведно с писмения текст на договора, т.е. не е предоставен след подписването му. Средно информираният потребител по принцип е със знание, че следва да се запознае с цялата информация преди подписване на индивидуален договор. Изискването на чл. 5, ал. 1 ЗПК е търговецът да представи необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация е предоставена чрез СЕФ и в нея няма различни условия от тези, които вече са предоставени на лицето. Съгласно § 13, т. 31 от ДР на ЗЗП "търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. Това означава, че за да е налице нелоялна търговска практика е без значение дали е сключен договор или не, достатъчно е в един по-ранен момент преди сключването на договора, потребителят да е взел решение да сключи договор. Ако решението на потребителя в конкретния случай да сключи договор би било поставено в зависимост от информацията в СЕФ, той е имал възможност да вземе информирано решение на база на вече предоставената му информация, която, както се установява от писмените доказателства, не е различна, а и такова обстоятелство никъде не се твърди от органа. Председателят на КЗП твърди, че банката е използвала заблуждаваща търговска практика, като не е предоставила своевременно информация на лицето, кандидатстващо за кредит, но изобщо не посочва коя точно съществена информацията не е включена в СЕФ, а само твърди, че самият Стандартен европейски документ е представен на лицето "несвоевременно". В този смисъл, дори и преди момента на сключване на договора потребителят да е взел решение да сключи договор за потребителски кредит, органът по никакъв начин не е установил и посочил коя точно информация в документа не е предоставена своевременно, което да води до резултат или възможност за такъв да се вземе търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Поради това не е изпълнен съставът на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, пр. трето ЗЗП. Нещо повече, издателят на акта обосновава наличие на заблуждаваща търговска практика с действия на търговеца да изисква преди получаване на СЕФ да бъдат подписвани документи, които не са предпоставка за неговото предоставяне, което не съответства на условието на чл. 5, ал. 1 и 2 ЗПК. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, при безспорно установена фактическа обстановка, бъде постановено друго по същество, с което обжалваната заповед № 6608/17.12.2024 г. на председателя на КЗП бъде отменена като незаконосъобразно издадена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от касатора искане за разноски, в полза на "Банка ДСК" АД следва да се присъдят разноски за защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции в общ размер от 143, 16 евро, равностойността на 280 лв., на основание на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд