Определение № 156 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 485/2014 г.

Подадена е молба от В. П. Р. и Р. А. Д., двамата от [населено място], за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 32 от 31.03.2015 г., като бъде отменено обжалваното въззивно решение в частта, с която същите са осъдени да заплатят на ответника [фирма], [населено място] разноски по делото. Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по молбата. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. С постановеното по настоящото дело решение е отменено обжалваното въззивно решение № 2049 от 06.11.2013 г. по в. гр. д. № 2896/2013 г. на Софийски апелативен съд и са уважени предявените от В. П. Р. и Р. А. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 223, ал. 2 КЗ за заплащане на сумата 27 286.13 лв. на всяко от тези лица, представляваща законна лихва върху извънсъдебно платеното им обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за периода от 21.05.2008г. до датата на плащането. С оглед този правен резултат, присъдените в полза на ответника по исковете разноски за въззивното производство в размер на сумата 1 135.32 лв. държавна такса и 1 500 лв. юрисконсултско възнаграждение се явяват недължими, което налага отмяна на въззивния акт и в тази му част. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК