Определение № 371 от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1596/2016 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на [фирма], представлявано от адв. Надежда С., за спиране на изпълнението на въззивно решение № 256 от 22.06.2016г. по в.гр.д. № 176/2016г. на Великотърновски окръжен съд, Гражданска колегия. С решението, чието спиране се иска, е потвърдено решение № 155 от 09.12.2015г. по гр.д. № 129/2015г. на Свищовски районен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на Т. И. Г. сумата 11 030 евро – платена без основание сума за лихва за периода от 01.03.2010г. до 31.12.2014г. по договор за банков кредит № TR70900289 от 06.12.2007г., ведно със законната лихва от 04.03.3015г. до окончателното плащане. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена на 14.07.2016г., което с оглед датата на постановяване на решението води до извода, че е спазен преклузивният срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 21 572,81 лева, представляващи левова равностойност на 11 030 евро, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 11.07.2016г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на въззивно решение № 256 от 22.06.2016г. по в.гр.д. № 176/2016г. на Великотърновски окръжен съд, Гражданска колегия. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение