Решение № 150 от 24.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г.

Решение № 150 от 24.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 251 от ГПК. Образувано е въз основа на постъпилата от касатора [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. - П., молба с вх. № 2674 от 6.03.2015 г. за тълкуване на решение № 21 от 23.01.2015 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298 по описа за 2014 г. на Върховен касационен съд. Счита, че е налице неяснота по въпроса: "Посоченият в диспозитива общ размер от 49 000 лв. включва ли и застрахователното обезщетение за вредите, овъзмездени със заплащане на сумата от 6 720 лв. за всяка ищца, определена на основание сключения от работодателя със застрахователя договор в изпълнение на Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука"?" Считат, че не налице яснота относно дължимите суми. За постъпилата молба - на противните страни е изпратено съобщение и в определения срок е получен отговор от процесуалния им представител адвокат Й., с което я оспорват като недопустима и неоснователна. Желаят да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане за тълкуване, преценявайки, че не е необходимо разглеждането му в открито съдебно заседание, след справка по материалите на делото, намира същото за неоснователно. Съображенията: С решение № 21 от 23.01.2015 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/14 г. на ВКС след направена / видно от мотивите/ констатация, че при определяне на окончателния размер на дължимото обезщетение, технически не са приспаднати сумите, за които решението е влязло в сила. След отстраняване на допусната грешка няма съмнение, че определеният справедлив размер на обезщетение е от по 70 000 лв. на всеки един от претендиращите. От него е приспаднат определения размер "груба небрежност" по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ от 30%, след което за всеки един от претендиращите остават по 49 000 лв. След приспадане на сумите, за които решението е влязло в сила /а то е влязло в сила включително и в частта относно изплатеното застрахователното обезщетение, определено съгласно сключения от работодателя със застрахователя договор в изпълнение на Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука"/ М. Х. Н. следва да получи още 35 720 лв., С. К. Б. - 43 220 лв., М. К. М. - 43 220 лв., М. Р. Л. - 29 000 лв. и Н. Н. Л. - 45 000 лв. При тези факти и така изложените в съдебния акт, чието тълкуване се иска мотиви, следва извод за неоснователност на подадената молба, защото не е налице хипотезата на чл. 251 от ГПК, изискваща постановеният съдебен акт да е неясен и тази яснота да възпрепятства изпълнението му. В диспозитива волята на съда е изразена еднозначно и е недвусмислена. Несъгласието на страната с нея не може да бъде отстранено по реда на тълкуването. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение