Определение № 203 от 17.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 719/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Г. Т. Е. чрез процесуалния му представител адв.А. Н. с искане постановеното по делото решение да бъде допълнено в частта относно разноските. В писмен отговор в срока по чл.248, ал.2 ГПК ответниците Т. И. Е. и И. Т. Е. изразяват становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С решение №153/24.06.2016г., постановено по настоящето дело, по реда на чл.293, ал.4 ГПК вр. чл.270, ал.3 ГПК въззивното решение на Софийския окръжен съд е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Пирдоп. Разноски в полза на касатора Г. Т. Е. не са присъдени. В подобна хипотеза, когато постановеното от въззивния съд решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно изрично установеното в чл.294, ал.2 ГПК правило въззивният съд при повторното разглеждане на делото се произнася и по разноските за водене на делото във ВКС. В производството пред ВКС следователно разноски в полза на касатора не се присъждат, дори подадената касационна жалба да е приета за основателна, тъй като спорът не е разрешен по същество. И доколкото в настоящия случай в производството по гр.д.№719/2016г. тричленният състав на І ГО на ВКС не е разрешил окончателно спора между страните, заявеното по реда на чл.248 ГПК искане следва да се приеме за неоснователно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение