Решение № 11680 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2014 г.

Решение № 11680 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново и от Теодор Росенов Чакъров. С касационна жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва Решение № 323/22.07.2014 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново по адм. дело № 929/2013 г. в частта, в която е отменен Ревизионен акт (РА) № 111102943/20.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 200/12.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, в частта, с която на Теодор Росенов Чакъров е определен за внасяне данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер от 798,20 лева и за 2009 г. в размер на 720,05 лева, ведно със съответните лихви, както и в частта, в която е изменен РА в частите му, в които е установен данък за внасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 19 769,70 лева, за 2005 г. в размер на 17 821,00 лева, за 2006 г. в размер на 5 232,58 лева, както и данък за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 295,80 лева и за 2009 г. в размер на 720,05 лева ведно със съответните лихви върху тези суми, като е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за внасяне за 2004 г. в размер на 1 021,30 лева, ведно със съответните лихви, за 2005 г. - 2 765,61 лева, ведно със съответните лихви, за 2006 г. - 4 685,66 лева, ведно със съответните лихви, както и за 2008 г. - 1 053,61 лева, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопризводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на Теодор Росенов Чакъров. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационна жалба Теодор Росенов Чакъров обжалва решението на АС - Велико Търново, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против оспорения РА. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА в тази част, като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на разноски. Всека от страните, в писмен отговор оспорва жалбата, подадена от другата страна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на обжалване пред АС - Велико Търново е бил Ревизионен акт № 111102943/20.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 200/12.04.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Велико Търново, с който на Теодор Росенов Чакъров за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2009 г. са определени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 45 629,93 лева и лихви в размер на ЗЗ 383,69 лева. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като ревизиращите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно-производствените правила за неговото издаване. С решението си административният съд е отменил ревизионния акт, в частта относно установените с него задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер от 798,20 лева, ведно със съответните лихви, както и за 2009 г. в размер на 720,05 лева, ведно със съответните лихви и изменил ревизионния акт в частите му, в които е установен данък за внасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 19 769,70 лева, за 2005 г. в размер на 17 821,00 лева, за 2006 г. в размер на 5 232,58 лева, както и данък за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1 295,80 лева и за 2009 г. в размер на 720,05 лева ведно със съответните лихви върху тези суми, като е определил данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за внасяне за 2004 г. в размер на 1 021,30 лева, ведно със съответните лихви, за 2005 г. - 2 765,61 лева, ведно със съответните лихви, за 2006 г. - 4 685,66 лева, ведно със съответните лихви, както и за 2008 г. - 1 053,61 лева, ведно със съответните лихви. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по посочения процесуален ред, но неправилно е определен паричният поток на ревизираното лице. В тази насока, съдът е приел, че правилно от паричния поток за ревизирания период е изключена сумата от 10 000,00 щатски долара, за която ревизираното лице е твърдяло, че е съхранено към 01.01.2004 г. сватбено дарение, тъй като останало недоказано както получаването на сума в такъв размер и валута, така и нейното съхранение и наличие към 2004 г. Приел е, че вън от приходната част на баланса оставала и сумата от 35 000,00 лева, за която ревизираното лице твърдяло, че е получена от Биляна Чакърова по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от януари 2006 г., доколкото не се потвърдили нито действителното плащане на тази сума, нито сключването на окончателен договор. Приел е, че в приходната част на паричния поток следвало да се включи сумата от 20 000,00 лева - получен от Елизабет Чакърова заем по договор с Иван Комитов. За фактическото приемо-предаване на тази сума в ревизионната преписка бил представен договор за заем от 19.12.2003 г. и двустранно подписана разписка към него от 25.12.2003 г. Това, че паричните средства са заети за целите на съпружеската общност, се установявало от писмените обяснения на Елизабет Чакърова, дадени в хода на ревизията, според които въпросната сума формира началното салдо на домакинството към 01.01.2004 г. Приел е, че за 2004 г. и 2005 г. от разходната част на баланса на домакинството следвало да се игнорират разходите в брой, за които ревизията е приела, че представляват разходи за участия в хазартни игри на съпругата на жалбоподателя (102 090,69 лева за 2004 г. и 221 290,69 лева за 2005 г.), тъй като по делото не се откривали никакви годни и относими доказателства, които да установяват, че жалбоподателят или съпругата му са играли хазарт и в тази връзка са реализирали приходи и разходи. Единствената претенция в този смисъл било представеното от Елизабет Чакърова в хода на ревизията писмено обяснение, че с получените пари в заем последната е играела различни хазартни игри, но това обяснение било твърде общо, не кореспондирало и не се подкрепяло с останалите доказателства по делото, доколкото липсвали всякакви други данни и твърдения, че това е било така. Приел е за неоснователно възражението, че са налице основания за намаляване на обичайния осреднен размер на разходите, поради твърденията, че семейството на ревизираното лице е живеело съвместно с родителите на съпругата на ревизираното лице, поради липса на конкретни и убедителни доказателства за твърдяната материална помощ, която да оправдава намаление на средностатистическите разходи за живот на ревизираното лице. По тези съображения съдът е приел, че правилно ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, но при издаването на ревизионния акт неправилно е определен размерът на паричния недостиг, размерът на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК и размерът на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирания период. Според изложените мотиви, при съобразяване на начално салдо към 01.01.2004 г. в размер на 20 000,00 лева, представляващи заем от лицето Иван Комитов, получен на 25.12.2003 г., разходите за издръжка съгласно националната статистика само за членовете на семейството на жалбоподателя, и след игнориране на разходите, приети от ревизията за хазартни игри на Елизабет Чакърова (за 2004 г. в размер на 109 600,00 лева, вместо грешните 102 090,69 лева и за 2005 г. в размер на 119 200,00 лева), и разходите, направени от Теодор Чакъров за ЗОВ за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 3 310,49 лева и въз основа на заключение по допълнително назначена съдебно-счетоводна експертиза, съдът е определил размера на паричния недостиг на годишна база, като за 2004 г. приел, че възлиза на 6 662,52 лева, за 2005 г. - 15 566,36 лева, за 2006 г. - 20 814,13 лева, за 2007 г. - 3 555,22 лева, за 2008 г. - 10 536,15 лева и за 2009 г. -219,85 лева. По този начин, отново въз основа на заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е определена данъчната основа за облагане и дължимия данък за посочените години в по-нисък размер от този, определен с ревизионния акт, както и размера на данъка за довнасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2004 г. - в размер на 1 021,30 лева, а не както е установено с РА - 19 769,70 лева, за 2005 г. - в размер на 2 765,61 лева, а не установеният с РА - 17 821,00 лева, за 2006 г. в размер на 4 685,66 лева, а не както е установено в РА - 5 232,58 лева, за 2007 г. - няма превишение на разходите над приходите и дължимия данък е внесен, за 2008 г. - в размер на 1295,80 лева, а не както е определен с РА - 193195 лева и за 2009 г. не се дължи данък за довнасяне. Общо за ревизирания период задълженията на Теодор Чакъров за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне съдът е определил, че възлизат на 9 525,17 лева, за които се следват съответните лихви за просрочие, поради което и изменил ревизионния акт в посочения смисъл. Обжалваното решение е правилно. Производството по делото пред АС - Велико Търново е повторно, след като с Решение № 13787/22.10.2013 г., постановено по адм. дело № 14568/2012 г. по описа на ВАС, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, като са дадени задължителни указания за отстраняване на допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила. При новото разглеждане на делото съдът е следвало да обсъди факти, релевантни към началното салдо на семейството на ревизираното лице, а именно факта, че по договора за заем от 19.12.2003 г. между Елизабет Чакърова и Иван Комитов е представена разписка от 25.12.2003 г. за получаване на сумата от 20 000 лева в брой, които не са отразени в началното салдо, а освен това и спорния факт дали получените в заем суми, без тези по разписка от 25.12.2003 г. са изхарчени за хазарт, тъй като по делото не са представени убедителни доказателства за това. Наред с това са дадени указания за назначаване на допълнителна експертиза със задача да определи размера на дължимия данък като се вземат предвид доказаните разходи за живот само на четиричленното домакинство на ревизираното лице, като се изследва въпроса за началното салдо на домакинството на ревизираното лице и при липса на други доказателства за изразходване на получените суми в заем за хазарт на съпругата, същите да се изключат като разход от общия паричен поток на домакинството за 2004 г. и 2005 г. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, настоящият съдебен състав счита, че същата е неоснователна по следните съображения: Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд безрезервно е приел за начално салдо на паричния поток сумата от 20 000 лева, получени от Елизабет Чакърова по договор за заем с Иван Комитов, съгласно разписка от 25.12.2003 г. В случая, първоинстанционният съд е изпълнил точно указанията на ВАС, дадени му с Решение № 13787/22.10.2013 г., постановено по адм. дело № 14568/2012 г. по описа на ВАС, като е изложил собствени мотиви по релевантните към началното салдо на семейството на ревизираното лице факти. Фактическите констатации за реално предаване на сумата по договор за заем между съпругата на ревизираното лице Елизабет Чакърова и Иван Комитов се споделят от настоящата инстанция, с оглед представените по делото договор за заем от 19.12.2003 г. и разписка за предаване на сумата от 25.12.2003 г., както и с оглед обясненията на Елизабет Чакърова, дадени в хода на ревизията. Ето защо правилно съдът е приел, че сумата от 20000 лева, получена в заем от Иван Комитов, съгласно разписка от 25.12.2003 г. формира началното салдо на семейството за 2004 г. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е изключил от разходната част на паричните потоци на домакинството на ревизираното лице сумите, изразходвани през 2004 г. и 2005 г. за хазартни игри на съпругата на ревизираното лице Елизабет Чакърова. И по този въпрос, първоинстанционният съд е изпълнил точно указанията, които са му дадени с отменителното решение на ВАС, като правните му изводи, че липсват доказателства, от които да се установява, че получените суми в заем, без тези по разписка от 25.12.2003 г., са изразходвани за хазартни игри от Елизабет Чакърова, се споделят от настоящата инстанция, тъй като от една страна безспорно е установено, че получените суми по други договори за заем са върнати, а убедителни доказателства за разходването им за хазартни игри по делото не са събрани. По жалбата на Теодор Росенов Чакъров, настоящият съдебен състав счита, че същата е неоснователна по следните съображения: Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно приел, че сумата от 10 000 щатски долара, за която се твърди, че е получена като сватбено дарение на семейството през 1992 г. следва да се изключи от началното салдо на семейството на ревизираното лице към 01.01.2004 г. Изводите на съда, за липса на доказателства за получаването на тази сума през 1992 г., както и нейното съхранение на наличност към 2004 г., са обосновани. Настоящата инстанция счита, че дори да е доказано дарението на парични суми на сватбата на съпрузите през 1992 г. в размер общо на 10 000 долара, няма никакви доказателства за наличието на тази сума след повече от десет години, поради което правилно същата е изключена от приходната част на паричния поток за ревизирания период. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно приел, че са налице основания за намаляване на обичайния осреднен размер на разходите, поради твърденията, че семейството на ревизираното лице е живеело съвместно с родителите си. Обоснован е изводът на съда, че въпреки свидетелските показания на Мария Чакърова /майка на съпруга на РЛ/, не са налице основания за намаляване на обичайния осреднен размер на разходите за издръжка на ревизираното лице, поради твърденията, че семейството му е живеело с родителите на съпруга му. Дори да се пренебрегне фактът на близката родствена връзка на свидетелката с ревизираните съпрузи, в посочените показания няма конкретна стойност на разходите за издръжка, които са били евентуално спестени от съпрузите поради помощта на родителите им. Същото се отнася и за показанията на свидетеля Генчев. Разходите, които е определило вещото лице в заключението си, са хипотетични и не могат да бъдат свързани конкретно с посочените показания. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно не е взел предвид при определяне на общия паричен поток на семейството, платената сума в размер на 35 000 лева от Биляна Чакърова по предварителен договор за продажба на недвижим имот. Обосновано съдът е приел, че като приход за 2006 г. не следва да се вземе предвид сумата от 35 000 лева, получена от Биляна Русланова Чакърова по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.01.2006 г., тъй като липсват доказателства сумата да е действително платена, а от разпоредбите на договора, окончателният договор е следвало да се сключи най-късно до 31.12.2007 г., какъвто не е сключен и понастоящем. Правилно е преценено от административния съд късното представяне на разписката от 10.01.2006 г. Свидетелските показания на другия ревизиран съпруг относно получаването на сумата правилно са преценени с оглед явната му заинтересованост от изхода на спора, а твърденията на свидетеля за наличието на обективни причини за несключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот са недоказани. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,