Определение № 583 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5425/2013 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. М. Т., Т. С. Т. и М. П. Т. против решение от 14.02.2013г. по гр.д.№ 12637/2009г. на СГС, с което частично е отменено решение от 10.01.2009г. по гр.д.№ 6377/2007г. на СРС в отхвърлителната му част и е потвърдено в останалата част. Така с двете решения, постановени по отменения ГПК е уважен иска по чл. 108 ЗС, предявен от Е. Г. Я. и Г. Г. Я. за по 3/40 ид.ч. С. за 48/120 ид.ч., М. Б. Б. и Е. Б. Д.—В. общо 36/120 ид.ч. И. Г. Т., М. Д. Н. и Е. Д. Д. общо на 2/120 ид.ч. против Б. М. Т. и П. М. Т., починал на 22.06.2011г., заместен от наследниците си Т. С. Т., П. П. Т. и М. П. Т., и първоначалния ответник [фирма] за магазин, находящ се в [населено място] [улица], обозначен по архитектурния план на сградата от 24.01.1942г. под № 2 с размери 3,30 / 7,40 м. с площ 24,42 кв.м., разположено на лицевата страна на парцела в дясно от пасажа на сградата, ведно със зимнично помещение под него и съответните части от общите части на сградата. В съответствие с притежаваните от тях идеални части е уважена и претенция по чл. 59 ЗЗД на Е. Г. Я. и Г. Г. Я. за по 1440 лв. на наследници на Д. С. Т. за сумата 320 лв. С потвърдената част от решението на РС е отменен на основание чл. 431, ал.2 ГПК констативен н.а. № 37,т.VІІ/1971г. за признатите на Ж. А. Т. и М. Е. Т.-Б. по 1/10 ид.ч. от предмета му и изцяло н.а. № 38,т.1/16.03.2001г. на нотариус М. В. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на съдебното решение в частта, с която е отменен .а. № 38,т.1/16.03.2001г. на нотариус М. Воденичарски включително и за обект, който не е предмет на иска и защото се е произнесъл по непредявен иск. Прави се оплакване на противоречие с материалния закон, защото съдът не е приложил Наредбата-закон за етажната собственост, Законът против спекулата с недвижими имоти от 1942г., и Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори /ЗУПКНИЧД-ДВ бр. 171/26.07.1947г.и защото неправилно е приложен института на придобивна давност. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че не са обсъдени всички доводи на ответниците, отменен е нотариален акт, а са признати правата по него, преценявани са права на ответниците върху обекти, които не са предмет на спора, формулирани са неправилни изводи от събраните доказателства. Направени са конкретни оплаквания за необоснованост на решението относно правата на ищците и липсата на права за ответниците. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани пет въпроса: 1. за процесуалното задължение на съда да цени писмените доказателства съобразно закона, който е бил в сила по времето на тяхното съставяне. 2. ползва ли се с материална доказателствена сила констативния нотариален акт и може ли съдът да зачете доказателствената сила на документи, които са посочени в такъв акт, но не са представени по делото. 3. за упражняване на косвен съдебен контрол върху административните актове при оспорване на предпоставките за реституция. 4. за разпределение на доказателствената тежест и за необходимостта от преценка на всички доказателства 5 за приложение на правилата за придобивната давност – от кой момент тече и каква може да бъде. Ответницата по касация М. Б. Б. и Е. Б. Д.—В. оспорват касационната жалба, считат, че тезите в нея са противоречиви, а като основания за допускане се сочат формални поводи. Е. Г. Я. и Г. Г. Я. считат, че в изложението не са формулирани въпроси, по които може да се допусне касационно обжалване Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Предявен е иск по чл. 108 ЗС от С., Е. Г. Я. и Г. Г. Я., които са и наследници на починалия в хода на процеса /на 12.03.2008г./ ищец Г. Г. Я., М. Е. Т.-Б., починала в хода на процеса /на 10.01.2009г./ заместена от наследниците си Маргарита Б. Б. и Е. Б. Д.—В.. и Д. С. Т., починал в хода на процеса / на 31.10.2009г., заменен от наследниците си И. Г. Т., М. Д. Н. и Е. Д. Д. против Б. М. Т. и П. М. Т., починал в хода на процеса, заместен от наследниците си Т. С. Т., П. П. Т. и М. П. Т., и [фирма]. Предмет на иска е магазин,находящ се в [населено място] [улица], обозначен по архитектурния план на сградата от 24.01.1942г. под № 2 с размери 3,30 / 7,40 м. с площ 24,42 кв.м., разположено на лицевата страна на парцела в дясно от пасажа на сградата, ведно със зимнично помещение под него, обозначено в същия проект под № 2 с размери 3,96 / 2,35 м., а по изменения проект от 26.01.1942г. с размери 3,68/2,50 м. с обща площ 9,20 кв.м. и съответните части от общите части на сградата. Дворното место, съставляващо парцел VІІІ кв. 195 е придобито с крепостен акт № 521/1910г. от В. С. и Х. Я. Т. при равни права, съгласно отразеното в архитектурния проект от 1942г. и н.а. № 161/1943г.. С н.а. № 161,т.ХІV/1943г. В. С. продава 8/100 ид.ч. от нейните 50/100 ид.ч. от дворното место на М. и Д. Т., чийто наследници са ответниците П. и Б. Т.. Преди това с договор от 14.05.1942г. в обикновена писмена форма те кумуват от строителя на сградата два магазина от по 3,30/4,75 кв.м. и 7,05/9,27 кв.м., ведно с избени помещения под тях. Назначените по делото СТЕ дават заключение, че тези магазини са индивидуализирани по архитектурния план на сградата, одобрен на 24.01.19942г. под № 3 и магазин без номер до него с граница нощен локал. По този проект магазин № 3 не е на лицето към улицата, а пред него на изток с лице към улицата в дясно от пасажа е магазин № 2 с площ 24 кв.м., който е предмет на спора. Не са представени доказателства за разпределение на сградата след построяването й, но е ясно, че такова е имало, защото е описано в т. 10 от н.а. № 161/1943г. В същия нот. акт по т.5 е отразен че е представени и договорът между собствениците на терена и строителя В., от който М. и Д. Т. са купили двата магазина, различни от процесния. Отразено е, че договорът е заверен по чл. 23 от Закона за спекулата с недвижими имоти. Х. Т. е починала на 21.09..1942г. и е оставила пет наследника: преживял съпруг Я. К. Т. и четири деца: Н., А. А. и Е.. Видно от н.а. № 105,т.І/2001г. в доказателствената част, с договор за продажба на наследство № 70123.12.1942г. Н. Я. Т. е продал наследствените си права от майка си Х. на Ц. Х. Й.. Те са в размер на 1/5 от наследството. Видно от заповед № 57-1767/25.05.1993г., по преписка № 818/1948г. с ПМС № 5/1949г. е отчужден по ЗОЕГПНС от наследници на Х. Я. Т. и Я. К. Т. 1/5 ид.ч. от магазин с граници наследници на Т., пасаж и е съставен АДС № 2361/03.09.1949г. и тази част е деаткувана на основание ЗВСОНИ. По делото е представен и АДС № 2363/30.08.19949г., в който е отразено, че по преписка 5176/1948г. с решение, потвърдено с ПМС № 97/06.04.1949г. е отчужден по ЗОЕГПНС 1/5 ид.ч. от магазин на [улица] граница [улица],75 кв.м. от Ц. Х. Н. /Ц. Ц. Й., съгласно удостоверението за идентичност на имена/. Тази част също е деаткувана със заповед № 57 -1514/11.05.1993г. С н.а. № 37/т.VІІ/1971г. дъщерята на Х. – А. е призната за собственик на 1/5 ид.ч. от магазин с лице към бел.”Г.Д. № 21 с площ 22,40 кв.м. а наследниците на сина А. – П. Т. и Ж. А. Т. на по 1/10 ид.ч. и на наследниците на Е.. Този нот. акт е отменен в частта, с която са признати права на Ж. Т. и М. Е. с решението на РС, потвърдено от СГС. По преписка № 11/1973г. за нуждите на М. са отчуждени от А. и наследници на А. и на Е.: М. Е. Т. и М. Ш. Т. общо 3/5 ид.ч. от апартамент и магазин с граници [улица], пасаж и магазин на Т.. Съставен е АДС № 642/08.12.2000г. по предходен акт № 13159/08.05.1995г. С решение от 14.05.1998г. по адм.д.№ 724/1997г. е отменено отчуждаването само за 1/5 ид.ч. и е възстановена собствеността на М. Е. Т.. За останалите 2/5 ид.ч. от магазина отчуждаването не е отменено и собственик на основание чл.2, ал.1 т.4 ЗОС е общината. Купените с договора от 14.05.1942г. от Т. магазини не са били предмет на отчуждаване /у-ние № 425/30.09.1977г л. 168 от делото на СГС. и удостоверение № 4620/20.09.1977г. л. 67 делото на РС/. Те са отдавани под наем, за което е съставена наемна преписка № 67101951г., от която Общината представя скица за магазините на наемодателя М. Т.. В тази скица е обозначен магазин № 1, предмет на делото и магазин № 2 и съседния до него от към нощния локал на М. Т. торнев./л. 73 от делото на СГС/ От представените доказателства пред възивната инстанция е видно, че Т. са отдавали под наем магазини на адрес София бул. Г. Д.” № 21 още към 1951г., но не този на улицата, а разположения зад него, плащали са разходи за ремонти на магазин на този адрес, отдали са под наем с договор 05.07.1957г. на ТПК”Н. храна”, декларирали са в данъчната служба магазините към 1962г. и по ЗСГ през 1974г. На 25.06.1971г. е сключен договор за наем на два обединени магазина на същия адрес. между Т. и „О.”. През 1991г. отдават под наем на ЕТ магазин на 56 кв.м., каквато е площта, отразена в скицата по наемна преписка № № 67101951г. магазин на Т. – втория след лицевия На 26.10.201г. е съставен констативен акт, с който е установено, че ответникът и [фирма], наемател на Т. извършва преустройство без строителни книжа като е премахната преградната стена между лицевия магазин, сега предмет на спора и магазина зад него. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че наследници на Х. Я. Т. и съпруга й Я. К. Т. са собственици на 1/5 ид.ч. от процесния магазин на основание реституция по ЗВСОНИ. Отчел е освен, че от тях е отнета такава част по ЗОЕГПНС, за което е съставен цитирания в заповедта за деактуване акт за държавна собственост № 2361 и това, че в доказателствената част на н.а. № 161,т.ХІV/1943г. е отразено, че е представен препис от рапределителната таблица по пар.34 от Правилника по закона против спекулата с недвижими имоти.и удостоверение № 8159 по чл.4 от Закона за етажната собственост. Отразеното в тези актове съставлява официално удостоверяване и има обвързваща съда доказателствена сила щом не е оспорено и оборено. Същото е прието и за отчуждената от Ц. Х. Й., като факта на покупка на наследствени права с договор от 23.12.1942г. смъртта й и кои са наследниците им е установен от констативен н.а. № 105/т.1 от 2001г., който е оспорен, но констатациите не са оборени. За отчуждените през 1973г. 3/5 ид.ч. и възстановяването на 1/5 от тях на наследници на Е., съдът в съответствие с ТР № 6/2005г. на ОСГК е приел, че следва да се извърши косвен съдебен контрол до колкото решението по административния спор не обвързва ответниците. Безспорно е обаче, че отчуждаването е преди 1991г., че сградата съществува и не се ползва за мероприятието, за което е отчуждена – нужди на М. – откриване на външнотърговски център. Въпреки, че е установил, че предмет на договора от 1942г. са други два магазина, съдът изследвал правото на собственост на ответниците върху тях и е приел, че те не се легитимират като собственици по продажба, защото договорът от 14.05.1942г. е нищожен поради липса на нотариална форма. Прието е, че по отношение на този договор не е приложим и Закона против спекулата с недвижими имоти поради това, че е сключен след 06.12.1941г. /виж чл. 23, ал.1 ЗПСНИ/ Разгледани са и предпоставките на Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни от 1947г. и е прието, че ответниците не са доказали, че договорът е вписан, а основание за вписване е било представяне на доказателства от купувача, че е бил във владение на купения имот. Възражението на ответниците за придобивна давност е преценено за неоснователно, като е прието, че най-ранния момент, от който може да се приеме, че е установено владение е 1957г., когато е сключен първия договор за наем от Т., но от този момент до 1962-1965г., за когато се отнасят свидетелските показания не е изтекъл изискуемият се срок, а след 1971г. имота е одържавен и за него придобивна давност не е текла предвид нормата на чл. 86 ЗС. Изтеклата давност е заличена и с нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, а от 22.11.1997г. до предявяване на иска не е изтекъл десет годишен срок. Поставеният въпрос - за процесуалното задължение на съда да цени писмените доказателства съобразно закона, който е бил в сила по времето на тяхното съставяне. Този въпрос се поставя предвид приетото от съда, че договорът, с който Т. са купили от строителя В. два магазина е нищожен поради рипса на форма. Поради това, че купените от Т. два магазина са различни от процесния и се намират зад него, този въпрос е неотносим към делото. Купените от Т. два магазина с договорът от 14.05.1942г. не са предмет на спора и в това производство не следва да се преценява действието на този договор и дали за него прилага някой от така наречените валидизационни закони. По втория въпрос - ползва ли се с материална доказателствена сила констативния нот. акт и може ли съдът да зачете доказателствената сила на документи, които са посочени в такъв акт, но не са представени по делото е постановено ТР № 11/2012г. С т.1 от същото се прие, че консативния нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса в него. Тежестта за опровергаването им обаче е за този, който го оспорва. Касаторите са оспорили правата на ищците, т.е. и констатациите на нотариуса в н.а. № 105,т.1/2001г., но те не са оборени. Напротив от заповедите за деактуване се установява, че от наследници на Х. и съпруга й Я. Т. и от Ц. Х. Й. са отчуждени по 1/5 ид.ч. и за тези общо 2/5 ид.ч. са налице предпоставките за реституция. Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗВСОНИ собствеността се възстановява на лицата, от които е отнета, или от наследниците им по закон. Законът презюмира право на собственост за тези лица, от които са отчуждени имотите, като признава правото на лицата, които претендират права върху същия имот към момента на отчуждаването да ги защитят правата си по съдебен ред. Придобитите след този момент права се защитават чрез оспорване предпоставките за реституция. В случай ответниците Т. не противопоставят права върху отчуждените и сега възстановени по ЗВСОНИ части от лицевия магазин към момента на отчуждаването, поради което презумпцията на чл.3, ал.1 изр.1 ЗВСОНИ действа. Отчуждаването на 2/5 ид.ч. по ЗОЕГПНС е установено със заповедите за деактуване, а не с констатации в доказателствената част на нотариални актове. Затова е без значение въпроса може ли съдът да се позове на документи, които са описани в доказателствената част на нотариален акт. Не отговаря на действителността, че въззивната инстанция не е упражнила косвен съдебен контрол върху реституцията по административен ред на 1/5 ид.ч. от лицевия магазин. В решението изрично е посочено, че отчуждаването е преди 1991г., а магазинът съществува и не се ползва за мероприятието, за което е отчужден – външнотърговски център. Затова не се допуска касация по третия въпрос. Въпросът за разпределение на доказателствената тежест по иск за собственост, основан на реституция по ЗВСОНИ вече бе разгледан. Въпросът за необходимостта от преценка на всички доказателства се поставя по всяко дело. С въззивното решение са обсъдени всички доказателства, дори тези, които установяват права на ответника върху обекти, които не са предмет на спора /отделен е въпроса какви изводи са формирани от тях/ и в този смисъл не намира опора в мотивите на решението твърдението за нарушение на процесуалните правила, изискващи съдът да обсъди всички доказателства. По приложение на правилата за придобивната давност. В съответствие с чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, въззивния съд е приел, че ответниците торневи не са могли да придобият по давност 2/5 от магазина, отчуждени по ЗВСОНИ. За останалите 3/5 ид.ч., отчуждени за нужди на министерство на външните работи през 1971г. формирания извод, че не се установява Т. да са владяли лицевия магазин. Дори техните два магазина и лицевия да са били обединени в някакъв период, това не води до придобиване на по-голяма част по давност, защото владението на идеална част няма за последица придобиване на право на собственост върху реална част. След 1971 г. лицевия магазин е станал изцяло държавна собственост и за придобиването му по давност действа забраната на чл. 86 ЗС. Дали Т. са придобили по давност магазините, които са купили с писмен договор от 14.05.1942г. и не са били предмет на отчуждаване е въпрос, който е извън предмета на настоящото дело, защото тези магазини не са предмет на спора. В частта, с която е отменен от РС изцяло н.а. № 38,т.1/16.03.2001г. на нотариус М. Воденичарски и въззивното решение, с което тази част от първоинстанционното решението е потвърдена, е постановена в нарушение на диспозитивното начало, поради което е налице вероятна недопустимост С този нот. акт първоначалните ответници са признати за собственици по давност на магазин на партерния етаж в жилищната сграда, находяща се в [населено място], на [улица] със застроена площ 80 кв.м., състоящ се от две магазини помещения при съседи [улица], пасаж, стълбище, бивш нощен локал, избено помещение под магазина в предната му част и 8/100 ид.ч. от дворното место. Площта на магазина между тези граници е 107 кв.м. В нея е включен освен процесния магазин и двата магазина, купени от торневи с договора от 14.05.1942г., които не са предмет на спора. Процесния магазин е само 24,42 кв.м. от тази площ и мазето под него. Така нотариалния акт е отменен и за признати права, които не са предмет на спора. В тази част следва да се допусне касационно обжалване с оглед произнасяне по допустимостта на решението, с което е отменен нот. акт за част от магазина над тази, върху която са признати права на ищците. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение