Определение № 418 от 29.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60031/2016 г.

С определение № 749/ 25.10.2016 г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 28 от 23.03.2016 г. по в.т.д.№ 37/ 2016 г., с което [община] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], [община], 71 307,60 лв с лихви и разноски. Съгласно чл.296 т.3 ГПК, въззивното решение е влязло в сила на 25.10.2016 г. Постъпила е молба от [община] – ответник по делото, за връщане на сумата 78 783,75 лв, депозирана по сметка на ВКС и представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение на Бургаски апелативен съд № 28 от 23.03.2016 г. по в.т.д.№ 37/ 2016 г. Според молителя в законоустановения срок ищецът по делото [фирма] не е предявил иск за обезщетяване на вредите от спирането и съгласно чл.282 ал.4 ГПК гаранцията подлежи на освобождаване. Ответната страна – [фирма] – счита, че не са налице предпоставките за освобождаване на гаранцията, тъй като чл.282 ал.4 ГПК урежда последиците от спиране на изпълнението на въззивни решения по искове за вещни права. В настоящето производство е разгледан (и е уважен) иск за парични вземания, поради което гаранцията следва да послужи за събирането им. Съдът констатира, че делото е образувано по искова молба на [фирма] против [община], предявен е иск за заплащане на сумата 71 307,60 лв – стойност на изпълнено строителство на обект „Външни ВиК връзки на имот с идентификатор 57491.501.807” в [населено място], със законната лихва върху тази сума от 20.03.2015 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото. С въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 28 от 23.03.2016 г. по в.т.д.№ 37/ 2016 г. претенциите на ищеца са уважени. С определение № 223 от 27.04.2016 г. по ч.т.д.№ 941/ 2016 г. на ВКС, ІІ т.о., изпълнението на горепосоченото въззивно решение е спряно на основание чл.282 ГПК – тъй като е внесена от [община] парична гаранция в размер 78 783,85 лв. Понастоящем въззивното решение е влязло в сила и ответникът иска връщане на обезпечението. Ищецът се противопоставя, като счита, гаранцията продължава да обезпечава вземанията му. Искането за освобождаване на внесената като обезпечение сума е неоснователно. Съгласно чл.282 ал.5 ГПК, обезпечението се освобождава в случаите, когато искът за обезпеченото вземане бъде отхвърлен или ако производството по този иск бъде прекратено. По аргумент за противното, при уважаване на иска внесената като обезпечение сума не подлежи на връщане. Тя се задържа и продължава да обезпечава изпълнението на присъденото вземане, като право да я получи има кредиторът по влязлото в сила решение, а не длъжникът. Разпоредбата на чл.282 ал.4 ГПК е специална и урежда единствено хипотезата, в която е било спряно изпълнението на осъдително решение на въззивен съд относно вещни права. В този случай даденото от ответника обезпечение не гарантира изпълнението на съдебното решение, тъй като се касае за различен вид притезания. Обезпечението за спиране на изпълнението на осъдителния въззивен акт по иск за вещни права, което е дадено в пари, служи за гарантиране на удовлетворяване на паричното притезание на ищеца по вещния иск, което е възникнало от невъзможността да ползва вещта си поради спирането. Само в тази хипотеза, когато не е предявен в законния срок осъдителен иск за обезщетяване на вредите от забавяне на изпълнението, обезпечението се освобождава и се връща на молителя. В останалите случай е приложима разпоредбата на чл.282 ал.5 ГПК и обезпечението се освобождава само при отхвърляне на иска или прекратяване на производството по него. В конкретния случай искът е уважен, поради което молбата за връщане на внесената като обезпечение сума следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения съдът