Решение № 12477 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2015 г.

Решение № 12477 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7803/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна моли да бъде отменено решение № 1088/14.05.2015 г. по адм. д. № 103/2015 г. на Административен съд - Варна, в частта с която е отменен РА № 031401740/16.09.2014 г. на ТД на НАП-Варна, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Пенифарм-Пенка Папазова", чрез процесуален представител и по съображения в писмен отговор, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да й бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031401740/16.09.2014 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 742/11.12.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна, в частта с която на Пенка Папазова, действаща като ЕТ "Пенифарм-Пенка Папазова" са установени данъчни задължения за внасяне на ДДС за д. п. 15.08.-31.08.2009 г. д. п. м. 09.2009 г. - м. 05.2013 г. и д. п. 01.06.-24.06.2013 г. в общ р-р на 53 315.26 лв. и съответните лихви и задължения за внасяне на данък върху доходите по ЗДДФЛ га 2007 г. за разликата над 1 722.78 лв. до 1 757.60 лв. и съответните лихви, за 2008 г. за разликата над 1 439.23 лв. до 1 497.64 лв. и съответните лихви и за 2009 г. в р-р на 2 119.18 лв. и съответните лихви, както и в частта, е която дирекция "ОДОП" Варна е осъдена да заплати на лицето сума в р-р на 182.83 лв. представляваща разноски по делото. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че неправилно органът по приходите в РА е обосновал обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК с това, че ревизираното лице е получател на доставки на стоки по фактури, издадени от "Стинг" АД, "Либра" ЕАД, "Биомеда 2000" ЕООД и "Дини ОТС" ЕООД, които не са осчетоводени съответно с тях са извършени последващи доставки, оборотите/приходите от които не са отчетени както и на факта, че декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност не съответстват на имущественото й и финансово състояние за ревизирания период. Съдът е приел, че не са представени убедителни доказателства, от които да се установи по безспорен и категоричен начин получаването на всички процесни фактури от ревизираното лице и извършването на последващи продажби за които да не е отчетен приход. От представените от доставчиците доказателства и писмени обяснения се установява, че същите са отразили процесиите фактури в отчетните си регистри, начислили са ДДС, разполагат с материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, като са посочили и принципа на извършване на доставки- след направена заявка по телефон са доставяни стоките до обекта на купувача, със собствен на доставчика транспорт и стоката е предавана от шофьора, куриера, като при плащане в брой е издавана фактура. Представените от тях доказателства не установяват предаване на стоката. Представени са справки относно това как се извършват доставките и от кого, но представените доказателства не установяват, че стоката е предадена на представляващия търговеца или на упълномощен от представител, т. е. че е прехвърлена собствеността върху стоките, предмет на процесиите фактури. Изрично всички доставчици са посочили, че освен фактура не разполагат с други документи относно предаване на стоката Представените от доставчиците "Либра" ЕАД и, "Дини ОТС" ЕООД фактури в по-голямата си част са неподписани за получател. Подписът за получател по фактурата не е задължителен реквизит съгласно ЗСч но в случая се твърди, че стоката е доставена в негов обект и получена от търговеца Не се установява да е прехвърлено правото на собственост на стока по процесиите фактури, как и на кого е предадена стока. Преобладаващата част от процесиите фактури нямат подпис и на издателя, т. е доставчика. От друга страна, издаването на процесиите фактури от доставчиците би представлявало предпоставка за укрити приходи, ако за жалбоподателя е било налице задължение да ги осчетоводи, т. е. ако са били налице предпоставки - чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч, респ. чл. 113, ал. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС. Задължение за отразяване на процесиите фактури ще е налице, ако стоките, предмет на същите са с оглед независимата икономическа дейност на търговеца и за извършване на облагаеми доставки. В случая ревизираното лице твърди, че стоките по неосчетоводените фактури които е представила са закупени за лични нужди- за лечение на съпруг, свекър, брат, за което представя медицински документи, а не с оглед извършваната от нея независима икономическа дейност Това тя е заявила изрично още в хода на извършване на ревизията. Действително, за да се обоснове правилното или не прилагане на чл. 122, ал. 1, т 2 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин реалното осъществяване на спорните доставки, а именно приемането и предаването на стоките, тяхното транспортиране, заприхождаване, заплащане, както и начина на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните органи приемат, че са получени от жалбоподателя, като в тежест на органите по приходите е да установят това обстоятелство с надлежни доказателства, каквито в случая не са събрани. В тежест на органите по приходите е да установи основанието по чл. 122 ДОПК, че стоките по процесиите фактури са закупени от търговеца с оглед дейността му и извършване на облагаеми доставки, както и че стоките са станали предмет на последващи облагаеми доставки, периода, в който е настъпило данъчното събитие за тези облагаеми доставки, в това число и за тяхната основа. След като се запозна с наличните доказателства по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице доказателства за последваща реализация на стоките по процесиите фактури. По аргумент от разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС определянето на оборот за регистрация по ЗДДС по аналог е недопустимо. Съдът намира за несъстоятелно оплакването на касатора за необоснованост на първоинстанционното решение по отношение на размера на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. В мотивите си на страница последна от решението, първоинстанционният съд излага подробни аргументи в тази насока към които настоящата съдебна инстанция изцяло се присъединява. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при стриктно прилагане на материалния закон и на съдопроизводствените правила, чрез извършена от съда съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. При този изход на спора на ответника по касация се следват направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. съобразно представения списък на разноски и предвид липсата на възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение