Определение № 269 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 234/2012 г.

[фирма] [населено място] е обжалвал определението на Русенския окръжен съд № 334 от 22.03.2012г. по в.гр.д.№ 771/2009г., с което e изменено решението в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че разноските е следвало да се присъдят изцяло, а не по компенсация, защото ищците са твърдяли, че са собственици само на ½ от процесния имот и правата им за тази част не са оспорвани от ответника. Ответниците М. Д. Г. и Д. Ц. Г. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че частната жалба е неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима на основание чл. 248 ал.3 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на апартамент на втория етаж в сградата на @@7@ [населено място] като ищците са твърдяли, че са собственици на ½ ид.ч. от имота, а ответниците го владеят без правно основание. С влязлото в сила решение№ 222 от 05.07.2010г. по гр.д.№ 771/2009г. искът е уважен за предаване на владението на ½ ид.ч. от имота т.е. частично. В този случай разноските следва да се присъдят по компенсация, тъй като ищците могат да претендират за ½ от направените разноски, ответниците също имат право на половината от направените разноски за отхвърлената част от иска. Неоснователни са доводите на касатора, че не е оспорвал собствеността на ищците за ½ ид.ч. от имота и поради това искът е бил отхвърлен именно за останалата нереституирана ½ ид.ч. т.е. изцяло. Вярно е, че ищците са твърдяли, че са собственици на ½ ид.ч., но те са искали предаване владението на целия имот, а искът е уважен само за ½ ид.ч., а щом като искът е уважен, ищците също имат право на разноски. Следователно правилно въззивният съд е уважил искането за присъждане на разноски не изцяло, а частично по компенсация. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение