Определение № 313 от 14.07.2025 г. на ВКС по н. д. № 653/2025 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С протоколно определение № 199 от 8.07.2025, по НЧД № 189/25 по описа на Окръжен съд, Монтана, е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност със Софийски градски съд. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано като НЧД № 3364/25 по описа на Софийски градски съд, на основание ЗПИИАКОРНФС, по искане на Република Австрия за изпълнение на финансова санкция, наложена на физическото лице И. Н. И., с адрес: Република България, [населено място], [улица], ет. 3, седалище на дружество „Д. Ел Ф.“ Е.. Съдът е изискал справка от НБД „Население“ и е констатирал, че физическото лице има настоящ адрес и постоянен такъв в [населено място]. С разпореждане № 1819 от 22.05.2025 г, по НЧД № 3364/25, съдията-докладчик е приел, че делото е подсъдно на Окръжен съд, Монтана, тъй като в [населено място] се намира обичайното местопребиваване на засегнатото лице. Изложеното становище е послужило като основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на Окръжен съд, Монтана, на основание чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС. В Окръжен съд, Монтана, е образувано НЧД № 189/25. Съдът е направил опит да призове санкционираното лице от адреса в [населено място], но призовката е върната в цялост, с отбелязване, че лицето живее в [населено място]. Призовката, изпратена на известния адрес в [населено място], който е отразен в удостоверението, послужило за иницииране на производството, е получена лично от засегнатото лице. След установяване, че лицето пребивава в [населено място], с протоколно определение № 199 от 8.07.2025 г, по НЧД № 189/25, състав на Окръжен съд, Монтана, е приел, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, с оглед на което е отказал да приеме делото по подсъдност, прекратил е съдебното производство, повдигнал е пред ВКС спор за местна подсъдност със Софийски градски съд, и е постановил изпращане на делото на настоящата инстанция, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Окръжен съд, Монтана, по следните съображения: Съгласно чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира местожителството или обичайното пребиваване на физическото лице. В удостоверението, с което е инициирано производството, е посочен адрес на лицето в [населено място], където е адресът на управление на дружеството, чийто собственик и представляващ е засегнатото лице. Независимо от това, че постоянният и настоящ адрес на санкционирания е в [населено място], с оглед на развиваната от него търговска дейност, може да се направи извод, че неговият „център на интереси“ е в [населено място]. Следователно, съгласно правилото за определяне на местната подсъдност, залегнало в чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС, компетентен е съдът, в чийто район е обичайното пребиваване на засегнатото лице. Доколкото лицето развива търговска дейност в столицата, то и там се намира неговият „център на интереси“, от което следва, че компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. С оглед на изложеното, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Окръжен съд, Монтана, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване по същество на Софийски градски съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,