Определение № 254 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 292/2011 г.

Производството е образувано е по частна жалба на В. А. М., [населено място], срещу разпореждане от 10.06.2010г. по ч. гр. дело №1178/2009г. на Софийския градски съд, с което е върната частната и касационната жалба срещу определение №3678 от 23.07.2009г. по ч. гр. дело №1178/2009г. на Софийския градски съд като недопустима. Жалбоподателката е изложила доводи за неправилност на разпореждането. Ответниците Й. Б. А., Г. Б. Б., Н. Б. А. и Столична община не са заявили становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът на въззивния съд, че частната касационната жалба срещу определение №3678 от 23.07.2009 г. по ч. гр. дело №1178/2009 г. на Софийския градски съд е недопустима. Това е така, защото с това определение е отменено определение от 29.07.2008г. по гр. дело №3608/2000г. на Софийския районен съд и делото е върнато на същия съд за произнасяне по същество на спора. Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното въззивно определение не е от този вид, тъй като с него е уважена частната жалба срещу преграждащото определение. Така с него не се прегражда развитието на исковото производство и евентуалният порок би могъл да бъде отстранен чрез обжалване на самото съдебно решение. Ето защо правилно въззивният съд е върнал частната касационна поради недопустимост на касационния контрол на това определение. Обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.