Решение № 3794 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12787/2017 г.

Решение № 3794 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12787/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет В., чрез адвокат Н. К., против Решение № 1721 от 12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 223/2017 г. по описа на Административен съд В. в частта му, с която е отменено негово Решение № 229, б. "а" по Протокол 18 от 22.12.2016 г. и е осъден да заплати разноски по делото. Изложени са съображения, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърлят жалбите против решението. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът – Т. П., чрез адвокат Х. Б. в писмен отговор изразява становище, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът - А. А. чрез адвокат Х. Б. в писмен отговор изразява становище, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. се е развило по оспорване на Т. П. и А. А. на Решение № 229 б. "а" от 22.12.2016 г. по Протокол № 18 от 22.12.2016 г. на Общински съвет В., с което е определен размера на такса битови отпадъци за 2017 г. за извършваните услуги за физически лица с декларирани жилищни имоти на територията на посочените в него населени места. С обжалваното решение първоинстанционният съд, е оставил без разглеждане жалбата в частта и, с която са определени размери на такса битови отпадъци за 2017 г. за извършваните услуги за физически лица с декларирани жилищни имоти за населени места с. В., с. Б., с. Г., с. М.. гвардия, с. М., с. Н., с. Н. Рилски, с. С. село и с. Я., както и в частта по б. "б" и б. "в" и е прекратил производството по делото в тази част. В частта му, с която е определен размера на такса битови отпадъци за 2017 г. за извършваните услуги за физически лица с декларирани жилищни имоти на територията на с. Д., община В. е отменил решението и е осъдил общинския съвет да заплати на жалбоподателите сторените по делото деловодни разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в тази му част решението е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. С оспорената пред съда разпоредба на Решение № 229 от 22.12.2016 г. по Протокол № 18 от 22.12.2016 г. Общинския съвет В., на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, е приел размери на такси битови отпадъци за 2017 г. за извършваните услуги, за физическите лица с декларирани жилищни имоти – върху данъчната оценка. Решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, с което ежегодно се определя размера на таксата за битови отпадъци, притежава спецификите на общ административен акт, с оглед на което, решаващият състав обосновано е анализирал спазването на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 66 - 72 АПК. Във връзка с това, настоящия състав не споделя тезата на касатора, че приложението им се дерогира в хипотезите, при които предложението за приемане на оспорения акт е направено от кмета и по аргумент от чл. 68 ЗМДТ решението, с което се изменя начина на определяне и размера на ТБО следва да се приеме до края на годината, предхождаща тази, за която се отнася. Спазването на забраната по чл. 68 ЗМДТ е обусловена от своевременната организация на конкретната дейност на ОбС, а отлагането на приемането на решението по чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА за края на месец декември 2016 г. не отменя необходимостта от спазването на производствените правила по чл. 66 и чл. 69 АПК. След като уведомяването за предстоящото издаване на общия административен акт не е извършено по предвидения в АПК ред, нито са определени формите на участие на заинтересованите лица в производството, то правилно първоинстанционният съд е приел, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваното решение. Тези нарушения следва да се квалифицират като съществени, тъй като са рефлектирали върху обективираната крайна воля на органа, нарушили са правото на участие на заинтересованите лица в производството и водят до отмяна на акта само на това основание.. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилен е изводът на решаващия съд, че възприетия в обжалваното решение размер не е обоснован, тъй като не са изложени мотиви относно метода на определянето и основата за изчисляването му, обоснованост не може да се изведе и от проведените при гласуването му дебати. За всяка от визираните в чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) услуги е налице законово уреден начин на определяне на размера на дължимата такса, като основния принцип регламентиран в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е, че размерът на таксата за битови отпадъци се определя според количеството на битовите отпадъци. Едва когато количеството не може да се установи, съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ (в релевантната към момента на приемането на решението редакция), размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ се налага изводът, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентиран в ал. 1 е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Твърдяната в касационната жалба необходимост от подаване на нарочна декларация от задълженото лице не се съдържа в разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ. При установеното по делото правилен е и изводът на съда, че като е определил таксата по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ без да изложи мотиви защо не прилага основното правило по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и без да са налице доказателства относно обективната невъзможност да се определи количеството на битовите отпадъци, при липса и на твърдения за такава, е налице незаконосъобразност на обжалваното пред него решение. Неоснователни са доводите на касатора относно недължимост на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Видно от материалите по делото всеки едни от жалбоподателите е упълномощил индивидуално процесуален представител, съответно е заплатил адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, поради което и с оглед изхода на спора, претендираните разноски правилно са възложени в тежест на Общински съвет В.. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответниците за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено. Установени са реално направени такива от двамата ответници в размер на по 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ от 11.02.2019 г., Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение