Определение № 6190 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9544/2023 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба с вх. № 5216 от 29.03.2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), подадена от процесуалния представител на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), за изменение на Решение № 2705 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 9544/2023 г. по описа на ВАС, състав на първо отделение, в частта му за разноските. Излагайки подробни аргументи в подкрепа на твърденията си - моли ВАС да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в пълния претендиран размер от 2 192,75 лева. Ответникът по молбата - С. П. К., с [ЕГН], от гр. Стара Загора, [улица], [адрес], чрез своя процесуален представител - адв. М. Райчева, оспорва основателността на молбата за изменение по съображения, изложени в писмено становище. За да се произнесе с настоящото определение, Върховният административен съд, състав на първо отделение взе предвид следното: Касационното производство по адм. дело № 9544/2023 г. по описа на Върховния административен съд е приключило с Решение № 2705 от 07.03.2024 г., с което е оставено в сила Решение № 289 от 01.08.2023 г., постановено по адм. дело № 720/2022 г. по описа на Административен съд (АС) – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на К. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002421007212-091-001/30.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 443/23.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на К. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2016 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 15 296,00 лева, както и лихви в размер на 4 623,48 лева. В мотивите на съдебния акт се съдържа произнасяне по направеното от ответника по касация искане за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка - за да присъди разноски на НАП в размер на 100,00 лева, съставът на ВАС е взел предвид изхода на делото, съобразил е Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, постановено по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване, вида на правния спор, невисокия материален интерес по делото, видът и количеството на извършената работа, а също и фактическата и правна сложност на делото. Молбата за изменение на Решение № 2705 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело № 9544/2023 г. по описа на ВАС е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При прилагането на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК законодателят е посочил, че размерът се определя съобразно относимата за това наредба, а това е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се посочи и приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 – т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 ДФЕС. С оглед решението на СЕС по дело С - 438/22 и въз основа на него да се приеме, че неоснователно с молбата на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП се иска увеличение на присъденото от касационната инстанция възнаграждение в размер на 100,00 лева с оглед вида на правния спор, невисокия материален интерес по делото, видът и количеството на извършената работа, а също и фактическата и правна сложност на делото. Единствената процесуална защита на ответната страна е с кратко съдържание с поставен акцент върху претендираните разноски. В проведеното съдебно заседание директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е бил представляван от юрисконсулт, а делото не се е откроявало с фактическата и правна сложност или с висок материален интерес. Предвид изложеното няма пречка съдът служебно да намали размера на юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 от ДОПК и под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. Затова следва да се приеме, че размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен правилно. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение,