Решение № 1218 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Кесекеда" ЕООД срещу решение № 36563/06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 167/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на „КЕСЕКЕДА“ ЕООД, с ЕИК 202175826, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес] (офис КАТЕ), представлявано от С. Ковачев, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221024000068-091-001 от 23.07.2024 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-22221024146801-003-001 от 19.08.2024 г., издадени от М., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Г. Божев, на длъжност Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София (Дирекция ОДОП София) при Централно управление на Национална агенция за приходите № 1417 от 24.10.2024 г., в оспорените части, с които на „КЕСЕКЕДА“ ЕООД са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. и съответните лихви за забава, допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 12.2021 г. и м. 04.2023 г. и съответните лихви за забава и допълнителни задължения за лихви за забава за невнесен ДДС за данъчен период м.08.2023 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП" – София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема предявената жалба за неоснователна, а административният акт за законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административният съд е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано — пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно с РА се отказва правото на приспадане в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021г. на данъчна загуба в размер на 108 361,30 лв. Видно и от стр. 5, от решението на директора на дирекция ОДОП-София, „КЕСЕКЕДА“ ЕООД е декларирало загуби за финансовите 2019 г. и 2020 г. Същите предхождат финансовата 2021 г. с по-малко от 5 години, а и са непосредствено преди нея, поради което неправилно е отказано това и право на приспадане на загуби от предходни години Неправилно е увеличен и счетоводния ни финансов резултата по ЗКПО за 2021 г. със сумата от 7 200 лева във връзка с издадени от „ТИРИЗИС“ ЕООД фактури за наем. Ревизиращите са се позовавали на нормата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, като са посочили, че наетия от Дружеството многостаен апартамент не бил използван за икономическата дейност на същото, понеже за него не били отчитани разходи за комунални услуги, свързано с използването му за офис. По същество от дружеството не са отчитани никакви комунални разходи за въпросния обект. Основната дейност на дружеството е интериорен дизайн и доставка на пердета, корнизи, тапети, платове, мебели, монтаж на последните и т.н. Дружеството е използвало въпросния апартамент, като в него са изложени модели на обзавеждане. По РА, а и по решението на директора на дирекция ОДОП - София няма доказателства, а дори и твърдения, съгласно които Дружеството не е използвало наетия имот за дейност, различна от търговската му. До този извод би могло да се стигне и при твърденията за липса на комунални разходи. Тъй като по същество Дружеството е отваряло въпросния апартамент за представянето на продавания от тях интериорен дизайн на клиенти, за него по същество не са трупани разходи за електричество, вода и отопление, каквито са типични при използването му за жилищни нужди. Такива разходи са типични, обичайни и присъщи на всяка стопанска дейност, независимо от предмета й. Съгласно § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО „разходи, несвързани с дейността“ са тези, които не могат да бъдат свързани с получаване на приходи или с осигуряване на условия за тяхното получаване. В случая наемането на процесния апартамент осигурява работна среда и условия за извършване на икономическа дейност, което е пряка връзка с приходообразуващия процес. Следователно не може да се приеме, че разходът е несвързан с дейността. По отношение на корекциите, направени от Дружеството през м. 08.2023 г., във връзка с издадени от „НЕВИ ЕКСИМ“ ЕООД и „ХОЛДЕН ДСВ 2022“ ЕООД през 2022 г. фактури, е допусната техническа грешка, която Дружеството само е коригирало през м.09.2023г. Както е посочено и в подадената до АССГ жалба, това следва да е служебно известно на органите по приходите, тъй като дружеството е обжалвало по административен реда ревизионния акт за определяне на задълженията им по ЗДДС м. 09.2023 г. Фактурите са от данъчни периоди м. 01, 03 и 11.2022 г. — тогава са издадени и тогава са реализирани доставките по тях към нас. Дружеството е включило така издадените им процесии фактури в отчетните регистри по ЗДДС за съответните месеци на издаването им. В последствие, същите фактури са отразени в подадения дневник за покупки за период август 2023г. със знак „-“ По този начин Дружеството само се е задължило към Републиканския Бюджет със задължение през м. 08.2023 г. да върне ползваното през 2022 г. право на приспадане на данъчен кредит по издадените им от „НЕВИ ЕКСИМ“ ЕООД и „ХОЛДЕН ДСВ 2022“ ЕООД фактури. Това е видно от Справката декларация по ЗДДС за м. 08.2023 г. и дневниците за покупки и продажби към нея. След като са установили допуснатата от тях грешка, са включили въпросните фактури през месец септември 2023 г. При наличието на такава грешка не възниква и задължение за заплащане на лихви, така както е приел съда в атакуваното решение. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 5 374, 70 евро и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,