Определение № 8989 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8641/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени частни жалби от В. Б. Х. и Х. Р. Х., чрез адв. Р. Шулев от Адвокатска колегия – София, против определение № 18818/15.05.2026 г., постановено по адм. дело № 5137/2026 г. на Административен съд – София - град. В жалбите са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в този смисъл частните жалбоподатели молят обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по частните жалби - Комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ при район „Подуяне“ - Столична община (СО), редовно уведомен, не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред Административен съд – София – град е образувано по жалба на В. Б. Х. срещу Решение по Протокол №3/02.03.2026 год. на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община при район „Подуяне“ - Столична община. С обжалваното определение на Административен съд – София - град е оставена без разглеждане жалбата на В. Б. Х. и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат административният съд на основание чл. 159, т. 1 от АПК приел, че решението на комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/, с което е предложено на кмета на района да издаде заповед за прекратяване на наемното правоотношение, не представлява индивидуален административен акт, а има характер на акт по чл. 21, ал. 5 от АПК – волеизявление, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт – заповед за прекратяване на наемното правоотношение и съответно не подлежи на съдебен контрол. Обжалваното определение е правилно. В настоящият случая не е издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение, която да подлежи на обжалване по реда чл. 46, ал. 5 от ЗОС. С оспореното пред Административния съд решение на Комисията по чл. 10 от Наредбата е част от административна процедура по прекратяване на наемно правоотношение. Решението е взето от Комисията по чл. 10 от Наредбата, действаща като помощен орган при осъществяване на правомощия на кмета на общината във връзка с управление на жилищни имоти, общинска собственост. Процедурата по прекратяване на наемни правоотношение е разписана в чл. 33 от Наредбата, като изрично в ал. 2 е предвидено, че наемните правоотношения се прекратяват със заповед на органът, издал настанителната заповед. Аналогичен е и предвиденият законов ред. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Обжалваното решение на Комисията по чл. 10 от Наредбата е част от производството по издаването на административния акт, поради което на основание чл. 21, ал. 5 АПК този акт не представлява индивидуален административен акт и съответно - не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С него не се създават задължения за оспорващите, не се засягат непосредствено техните права и законни интереси. С оспореното решение не се създават и права или задължения за други лица. Оспореното решение няма пряко разпоредително действие, тъй като няма като пряка последица прекратяване на наемните правоотношения, а само слага начало на административното производство по издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС. Контролът за законосъобразност на този акт следва да бъде осъществен в рамките на производството по оспорване на съответния административен акт, с който процедурата ще приключи. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата като недопустима и поради наличие на основание по чл. 159, т. 1 АПК е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратил. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,