Определение № 2892 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 635/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение № 174 от 18.11.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 346 по описа за 2022 г. на Варненския апелативен съд, II състав, с което е потвърдено решение № 260014 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 489 по описа за 2019 г. на Шуменския окръжен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от Комисията против В. В. Х., С. И. Х. и В. С. И. искове за отнемане в полза на държавата на парични суми, неналични към датата на завеждане на исковете. В молба вх. № 12177 от 5.10.2023 г. касаторът се отказва частично от иска за сумата от 181 098,98 лв., като след намалението неговата цена става 8 009 лв. В останалата част твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Какво се включва в понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?

2. Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл.151 от ЗПКОНПИ и следва ли липсата да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?

Ответниците по касационната жалба В. В. Х., С. И. Х. и В. С. И. застъпват становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Въз основа на получено уведомление от Районна прокуратура-Шумен с вх. № УВКПКОНПИ-221/13.03.2018 г. за привличане в качеството на обвиняем на В. В. Х. по досъдебно производство № 1519/2017 г. по описа на РУ-Шумен за престъпление по чл.209, ал.1 от НК е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. При проверката, обхващаща периода от 19.03.2008 г. до 19.03.2018 г., е констатирано несъответствие между дохода и придобитото имущество в размер на 286 354,91 лв., което е значително по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ. Ето защо комисията е поискала от съда да отнеме от ответниците в полза на държавата незаконно придобито имущество на стойност 189 107,98 лв.

В решение № 260014 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 489 по описа за 2019 г. Шуменският окръжен съд е приел, че преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и на свързаните лица парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не съставляват имущество и не подлежат на отнемане. Затова е отхвърлил исковете за отнемане на тези суми.

Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тези части. Приел е, че предмет на отнемане може да бъде само незаконно придобито имущество, налично в патримониума на проверяваното лице. Само в случаите на чл.142, ал.1 от ЗПКОНПИ/когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл.141/ и на чл.151 от ЗПКОНПИ се отнема неговата парична равностойност. Преминалите през патримониума, в това число и по банкови сметки на проверяваното лице и на свързаните лица парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не съставляват имущество. Ето защо паричните средства, които са получени и са изразходвани, без да е установена трансформацията им в реални активи, или да се намират по сметка на проверяваното лице, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал.2 от ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Същите следва да се разглеждат единствено като доход, който може да бъде отнемане само на основание чл.53 от НК. По отношение на неналичните парични средства не може да намери приложение разпоредбата на чл.151 от ЗПКОНПИ, тоест да се иска тяхната равностойност, тъй като парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Нормата е относима само към оценими в пари блага по смисъла на параграф 1, т.4 на ДР на ЗПКОНПИ. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи-когато са налични, поради което само в тази хипотеза ще участват във формирането на имуществото и определянето на неговата стойност.

При тези мотиви на обжалваното решение поставеният от касатора първи въпрос е от значение за изхода на спора дали подлежат на отнемане в полза на държавата паричните суми, неналични към датата на завеждане на исковете. Даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси съответства на ТР №4 от 18.5.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. В т. 1 на тълкувателното решение е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според т.2 не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Що се касае до втория въпрос на касатора, въззивният съд не е обсъждал дали има виновно поведение на ответниците, причинило липсата на парични средства. Приел е само, че по отношение на липсващите парични средства не е приложима разпоредбата на чл.151 от ЗПКОНПИ и този извод съответства на мотивите на ТР №4 от 18.5.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. Тези мотиви са в смисъл, че за да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица –чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин – чл.143 ЗПКОНПИ. В тези случаи имуществото се отнема съответно от проверяваното лице, от свързаните лица и от третите лица по чл.143 ЗПКОНПИ. Когато незаконно придобитото имущество е отчуждено по противопоставим на държавата начин – чрез възмездна сделка в полза на трети лица, ако те не са знаели или не са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, и не са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него /по аргумент на противното от чл.143 т.2 ЗПКОНПИ/, тогава на отнемане подлежи паричната равностойност на това имущество – чл.151 ЗПКОНПИ, респективно тя влиза при формиране на значителното несъответствие по пар.1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд в частта, за която няма отказ от иска не следва да се допуска. В частта, с която касаторът се е отказал от иска, първоинстанционното и въззивното решение следва да бъдат обезсилени на основание чл.233 от ГПК.

Разноски на ответниците не следва да бъдат присъждани поради липса на ясно формулирано искане в отговора на касационната жалба и доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение е платено.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение