Определение № 38 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 3115/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 6975/28.11.2018 г. срещу определение № 6975 от 28.11.2018 г. по в. ч. т. д. № 559/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Енергоснабдяване” ООД - гр.Шумен, чрез управителите Д. С. Д. и В. М. М., против разпореждане № 394 от 07.09.2018 г. на Шуменски окръжен съд, с което е върната частната жалба на „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.) чрез изпълнителния директор Д. С. Д. срещу определение № 237 от 27.08.2018 г. по т. д. н. № 586/2011 г. на Шуменски окръжен съд, и е прекратено производството по частната жалба. Като податели на частната жалба са посочени инж. Д. С. Д. като изп. директор на „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.) и инж. В. М. М. „и като управители на „Енергоснабдяване” ООД в качеството на 100 % собственост върху капитала на „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.)”. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като „в края на частната жалба има печат и подпис на оправомощеното лице инж. Д. Д. в качеството и на изп. директор на „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.)”, а таксата за разглеждане на жалбата е платена от „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.) чрез „законния изпълнителен директор инж. Д. Д.”. Излагат се съображения в подкрепа на основателността на оставената без разглеждане частна жалба, както и твърдения за „престъпни обстоятелства” при разглеждане на делото за несъстоятелност, които са неотносими към предмета на производството по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и не следва да се обсъждат. Извън предмета на производството по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК е и искането в частната жалба за установяване на престъпно обстоятелство, по което искане съставът на ВКС не дължи произнасяне. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: По допустимостта на частната жалба: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Предвид обстоятелството, че с определението е оставена без разглеждане частна жалба на „Енергоснабдяване” ООД, настоящият състав на ВКС приема, че надлежен жалбоподател е „Енергоснабдяване” ООД, представлявано от управителите инж. Д. Д. и инж. В. М.. По основателността на частната жалба: С разпореждане № 394 от 07.09.2018 г. по т. д. н. № 586/2011 г. на Шуменски окръжен съд е върната частната жалба на Д. С. Д., вписан като изпълнителен директор на длъжника в производство по несъстоятелност „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.), срещу определение № 237 от 27.08.2018 г., с което в качеството на съд по несъстоятелността на „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.) Шуменски окръжен съд е разрешил на синдика на дружеството да продаде актив от масата на несъстоятелността по реда на чл.718 ТЗ. В мотивите към разпореждането е прието, че определението на съда по несъстоятелност е необжалваемо, което обуславя недопустимост на частната жалба. В срока за обжалване на разпореждането е постъпила частна жалба с вх. № 4487/12.09.2018 г., адресирана до Варненски апелативен съд. В титулната част на жалбата е посочено, че същата се подава от инж. Д. С. Д. и инж. В. М. М. - управители на „Енергоснабдяване” ООД - гр. Шумен, в качеството на 100 % собственост върху капитала на „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.). Към жалбата е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписите от 13.11.2017 г., с което В. М. М. в качеството на управител на „Енергоснабдяване” ООД е упълномощил другия управител на дружеството Д. С. Д. да го представлява пред всички съдилища и съдебни инстанции в страната. С обжалваното определение от 16.11.2018 г. по в. ч. т. д. № 559/2018 г. Варненски апелативен съд е оставил частната жалба без разглеждане и е прекратил производството по нея, след като е констатирал, че тя изхожда от лица, които не са легитимирани да обжалват разпореждането на Шуменски окръжен съд за връщане на подадената от „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.) частна жалба. Въззивният съд е изложил съображения, че право на частна жалба срещу разпореждането е възникнало единствено за подателя на жалбата - „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.), и че като трето лице, различно от страната, участвала в производството за обжалване на определение № 237 от 27.08.2018 г. на Шуменски окръжен съд, „Енергоснабдяване” ООД няма правен интерес от подадената жалба. Определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Енергоснабдяване” ООД, е правилно. Процесуалната легитимация за обжалване на разпореждане за връщане на жалба (въззивна или касационна) принадлежи на лицето, което е подало жалбата. Връщането на жалбата рефлектира неблагоприятно върху правата сфера на подателя й, поради което само той има право да обжалва разпореждането за връщане, освен ако в закона не е предвидено друго. В случая с обжалваното пред Варненски апелативен съд разпореждане на Шуменски окръжен съд е върната частна жалба, подадена от „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.) чрез изпълнителния директор Д. Д., и с оглед изложеното единствено това дружество е разполагало с процесуална легитимация да обжалва разпореждането за връщане на жалбата. В титулната част на частната жалба, по повод на която е образувано производството пред Варненски апелативен съд, е посочено, че жалбата се подава от инж. Д. С. Д. и инж. В. М. М. като управители на „Енергоснабдяване” ООД в качеството на 100 % собственост върху капитала на „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.). Търговското дружество „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.) не фигурира като подател на частната жалба нито в титулната част, нито в съдържанието на жалбата. При тези обстоятелства и като се има предвид приложеното пълномощно, с което единият от управителите на „Енергоснабдяване” ООД - инж. В. М., е упълномощил другия управител - инж. Д. Д., да го представлява пред съдилищата в страната, изводът на въззивния съд, че частната жалба е подадена от „Енергоснабдяване” ООД чрез управителите инж. Д. Д. и инж. В. М. е правилен. Този извод не се разколебава от факта, че под текста на жалбата е положен печат на „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.) и че таксата за разглеждане на жалбата е внесена от инж. Д. Д. в качеството му на изп. директор на „Топлофикация Шумен” ЕАД (н.). От значение за преценката кой е подател на жалбата са указанието в титулната й част, че тя изхожда от инж. Д. Д. и инж. В. М. в качеството им на управители на „Енергоснабдяване” ООД, и липсата на данни в съдържанието на жалбата, че при подаването й инж. Д. Д. е действал и в качеството на изпълнителен директор на „Топлофикация Шумен” ЕООД (н.). Доколкото „Енергоснабдяване” ООД не е подател на частната жалба, върната с обжалваното пред Варненски апелативен съд разпореждане, дружеството няма право на частна жалба срещу разпореждането и подадената от него жалба правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. По изложените съображения обжалваното определение по в. ч. т. д. № 559/2018 г. на Варненски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,