Определение № 27 от 09.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7316/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх. № 11009/15.10.2013 г., подадена от адвокат С. С. от САК, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, офис 3, в качеството й на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на Н. Р. А. ЕГН [ЕГН], против определение на Софийски апелативен съд от 26.09.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 3410/2013 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима частна жалба, подадена от адвокат С. С. от САК, в качеството й на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на Н. Р. А. ЕГН [ЕГН], против определение от 25.06.2013 г. по гр.д. № 9732/2009 г. на Софийски градски съд, ГО-6 състав, с което е оставена без уважение молбата й за определяне на допълнително възнаграждение за осъществено процесуално представителство. С частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи, че определението, с което се оставя без уважение молбата за определяне на допълнително възнаграждение за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, подлежи на инстанционен контрол, доколкото по същество е произнасяне от съда по разноските. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Въззивният съд, за да постанови обжалвания съдебен акт е приел, че определението, с което е оставена без уважение молбата за определяне на допълнително възнаграждение на назначениея от съда особен представител на страната по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК няма характер на прекратително определение, тъй като с него не се прегражда по – нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в конкретна процесуална норма. Определението е неправилно. Отказът на съда да измени възнаграждение, определено на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител представлява произнасяне във връзка с разноските по делото. Този въпрос е материалноправен и подлежи на проверка за законосъобразност пред по – горестоящия съд. Едновременно с това, следва да се отчете и преграждащото действие на отказа на съда да измени възнаграждението на особения представител, изразяващо се в лишаване на страна в процеса от регламентирано от закона представителство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,