Определение № 505 от 20.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4345/2019 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Т. от [населено място], подадена чрез адв.Мошолов от САК, против определение № 332 от 18.09.2019г. по гр.д. № 3107/2019г. по описа на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязлото в сила решение № 179/27.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 209/2019 г. от състав на Окръжен съд – Перник. Жалбоподателят моли да се отмени определението по съображения, изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, предходният тричленен състав на Върховен касационен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като не съдържа изложение на фактически обстоятелства, относими към поддържаните от молителя основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 и т.5 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Съгласно задължителните указания по т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, липсва основание за отмяна при излагане на доводи, съставляващи касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. При постановяването на обжалваното определение първият тричленен състав е отчел конкретните твърдения на молителката и именно с оглед на тях е преценил, че същите представляват касационни оплаквания за допуснати от съдебния състав, постановил атакуваното решение, нарушения на материалния и процесуалния закон. Този извод следва да бъде споделен. Изложените в молбата за отмяна твърдения представляват по своята същност основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не фактически твърдения, които да могат да бъдат подведени под някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е установяването по надлежния съдебен ред на неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Безспорно е в доктрината и в съдебната практика, че „надлежният ред” е или с влязла в сила присъда срещу конкретното виновно лице или със съдебно решение по иск с правно основание чл. 124, ал. 4 или ал. 5 ГПК за установяване на неистинност на документ или за установяване на престъпно обстоятелство в случаите, когато са били налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство или когато извършителят на престъплението е останал неоткрит. След като молителят сам не твърди наличие на влязла в сила присъда или влязло в сила решение за установяване на неистинност на документ, а излага единствено доводи, че първоинстанционният съд правилно е констатирал „неистинност” на процесния договор за наем, за разлика от въззивния съд, чийто съждения при тълкуването на същия договор са „”несъстоятелни” и „вътрешно противоречиви”, следователно той не твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а поддържа единствено оплакване за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Липсват надлежни твърдения, които да са относими и към основанието по чл.303, ал.1 т.5 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай молителят твърди, че е налице втората, предвидена в закона, възможна хипотеза - чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 2 ГПК, или по-конкретно - поради нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможността да бъде надлежно представлявана. Отмяна на влязло в сила решение при условията на чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 2 ГПК може да бъде постановена, когато страната не е била надлежно представлявана като резултат от извършено от съда нарушение на съдопроизводствените правила. Такава би била хипотезата, когато съдът й е назначил особен представител, без да са били налице предпоставките за това, ако редовно упълномощен от страната процесуален представител не е бил допуснат до участие в производството без основание и други подобни. Във всеки случай, за да е налице това основание за отмяна, е необходимо действията на съда да са в противоречие с процесуалните правила и като пряка последица от тях да не е осъществено надлежно представителството на страната в производството. Молителката не посочва такива твърдения в молбата си за отмяна, а релевира единствено доводи за лошо воден процес от страна на представляващия я пред първата инстанция адвокат. Твърденията за лошо процесуално представителство - нарушения на норми от ЗА, са относими към отговорността за увреждане на процесуалния представител, но не и към основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 303, ал. 1, т. 5. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,