Определение № 60200 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2019 г.

Производство по чл. 282, ал. 5 от ГПК. С определение № 192/19.04.2019 г., постановено по частно гр. дело № 1592/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, е спряно, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, изпълнението на решение № 556/07.03.2019 г. по въззивно гр. дело № 2467/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което (в частта, с която) Н. Н. П. и М. И. П. са осъдени да заплатят на М. Г. Б., на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, сумата 21 433 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.11.2014 г. С молбата си за спиране изпълнението на въззивното решение ответниците-касатори Н. и М. П. са представили документ за внесена на 18.04.2019 г. на сумата 21 433 лв., като постъпването на тази сума на 19.04.2019 г. по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено с писмена справка от същата дата от счетоводител при ВКС. С влязлото в сила определение № 712/23.11.2020 г., постановено по настоящото гр. дело № 2956/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, въззивното решение № 556/07.03.2019 г. (впоследствие поправено с решение № 30/06.01.2020 г.) по въззивно гр. дело № 2467/2018 г. на САС е обезсилено в осъдителната му част, с която искът на М. Г. Б. (починала на 20.11.2019 г. и заместена по делото от процесуалните си правоприемници Н. Н. П., Ф. Л. Н. и А. Л. Н.) срещу Н. Н. П. и М. И. П. е уважен за сумата 10 716.50 лв. ( 1/2 от сумата 21 433 лв.), ведно със законната лихва върху нея от 20.11.2014 г., като исковото производство по делото е прекратено в тази част поради сливане качеството на ищец и ответник в лицето на Н. П.; със същото определение № 712/23.11.2020 г. не е допуснато касационното обжалване на останалата част от въззивното решение, включваща и останалата му осъдителна част, с която искът е уважен за останалата 1/2 част от сумата 21 433 лв., ведно със законната лихва върху нея от 20.11.2014 г. С молба с вх. № 1571/24.02.2021 г. касаторите-ответници Н. и М. П. са поискали съдът да освободи внесеното от тях обезпечение за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение, като са посочили банкови сметки, по които обезпечението да им бъде възстановено поравно. С писмено искане с вх. № 1706/01.03.2021 г. частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С. П. с рег. № 921 е поискал съдът да преведе по негова специална банкова сметка обезпечението до размер 20 724.52 лв. за погасяване на задълженията по изп. дело № .... От писменото искане и приложеното към него удостоверение е видно, че това изпълнително дело е образувано по изпълнителен лист от 14.03.2019 г., издаден въз основа на въззивното решение, чието изпълнение е спряно, както и че в общото задължение от 20 724.52 лв. на касаторите-ответници Н. и М. П. са включени дължима от всеки един от тях главница от по 5 358.25 лв. ( 1/2 от 10 716.50 лв.), както и законни лихви, разноски и такси по изпълнението. С молба с вх. № 2623/29.03.2021 г. касаторите-ответници Н. и М. П. отново са поискали съдът да освободи внесеното от тях обезпечение, но като се „обезпечи“ дълга им по горепосоченото изп. дело № ... по описа на ЧСИ С. П.; направили са и изявление за прихващане с присъдените им разноски за трите инстанции по делото; поискали са и остатъкът от обезпечението да им се преведе поравно по посочените и преди това техни банкови сметки. С нова молба с вх. № 4098/17.05.2021 г. касаторите-ответници Н. и М. П. са изложили твърдения, че ЧСИ С. П. принудително е събрал дължимите от тях суми по изп. дело № ...., като отново са поискали съдът да освободи внесеното от тях обезпечение и същото да им се възстанови поравно по посочените банкови сметки. Предвид горната молба, с разпореждане от 18.05.2021 г. съдът е поискал писмена справка от ЧСИ С. П., в отговор на което последният е депозирал по делото писмено уведомление с вх. № 64734/03.06.2021 г., от което е видно, че по изп. дело № ... като взискатели – процесуални правоприемници на първоначалната ищца и взискател М. Г. Б., са били конституирани наследниците ѝ Ф. Л. Н. и А. Л. Н., както и че на всеки един от тях е преведена сумата от по 9 449.83 лв.; посочено е и че изпълнителното дело е „погасено“ (прекратено) изцяло, предвид което ЧСИ С. П. е заявил и че предходното негово искане за превеждане на обезпечението „не следва да се изпълнява“. С молба с вх. № 64883/08.06.2021 г. касаторите-ответници Н. и М. П. отново са поискали съдът да освободи внесеното от тях обезпечение и същото да им се възстанови поравно по посочените банкови сметки. Насрещната страна – ищците Ф. Л. Н. и А. Л. Н. (процесуални правоприемници на починалата първоначална ищца и взискател М. Г. Б.) са получили преписи от всички горепосочени молби на касаторите-ответници и от искането на ЧСИ С. П., като в предоставените им от съда едноседмични срокове – последният изтекъл на 01.07.2021 г., не са заявили становище по исканията за освобождаване на внесеното обезпечение. От всичко гореизложено следва, че внесеното от молителите Н. и М. П. обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК в размер 21 433 лв. следва да бъде освободено изцяло и да им бъде възстановено поравно по посочените от тях банкови сметки. По отношение на половината от сумата (в размер 10 716.50 лв.) е налице хипотезата на чл. 282, ал. 5, пр. 2 от ГПК – с постановеното по настоящото дело и влязло в сила определение № 712/23.11.2020 г. исковото производство в тази част е прекратено, поради което е отпаднала нуждата от това обезпечение. Отпаднала е нуждата от обезпечение и на останалата част (също в размер 10 716.50 лв.), тъй като видно от депозираното по делото писмено уведомление с вх. № 64734/03.06.2021 г., изходящо от ЧСИ С. П., тази част е била изплатена на ищците и изпълнителното производство е било прекратено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение